Ще строят хибридна електроцентрала
Най-големият ветро-фотоволтаичен парк на Балканите ще е до Бургас.
Амбициозен проект за първата на Балканите хибридна ветро-фотоволтаична електроцентрала бе представен в края на миналата седмица. Георги Тончев от фондация Ековат технологии, стоящи зад проекта, и Младен Желязков, управител на Солар – БГ, главен инвеститор, се срещнаха с медии, за да обявят публично идеите и вижданията си. Планира се съоръжението, наречено “Златен юг”, да бъде изградено на площ от 96 декара, в землището на с. Трояново, Бургаска област. Мястото не е избрано случайно. През летния сезон курорти, като Слънчев бряг консумират повишено количество електроенергия, а най-близката производствена мощност е комплексът “Марица изток”. По-този начин производството ще бъде реализирано на място, където енергията е необходима, минимизирайки неизбежните технологични загуби по дълги енергопреносни трасета, които в България и без това са високи. Централата ще се състои от два компонента – 76 декара фотоволтаичен парк (слънчеви панели) и 20 декара ветротурбини.
Строежът е разделен на три етапа, първият от които трябва да приключи през следващата година. В края на втория етап, през 2010-а, се очаква мощността на съоръжението да достигне 6,5 мегавата, които включват 4,5 от фотоволтаици и 2 от ветрогенератори. Планът има и трети етап - разширяване на централата с още 118 декара, като цялата инвестиция ще бъде 38 милиона евро. Очакваната възвръщаемост на вложенията е около 9 години, като този период може да се намали в зависимост от това доколко ще се внедрят модерни технологии. За част от парите ще се кандидатства по европейската програма за енергийна ефективност Феникс.
Хибридният модел на електроцентралата е избран, за да бъде осигурено по-балансирано сезонно електропроизводство, съобразено с естествените ветро-слънчеви условия на страната. Природосъобразни подходи и български патенти са залегнали в основата на проекта. Неприложимостта на стандартните метеорологични карти е наложила използването на иновативни системи за определяне точното местоположение и бъдещия добив на енергия от полупроводниковите фотоволтаици и ветрогенераторите. Специална безбетонна технология за опорите на панелите и заземленията на централата ще щади почвата и ще я предпазва от ерозия, а изпомпваните подземни води, служещи за охлаждане на съоръженията, ще се използват за напояване на земеделски култури. Дори нещо повече - оптималното разположение на слънчевите панели и генераторите ще позволява земите, където е разположена централата, да не бъдат загубени като обработваеми площи.
Сред проблемите на този тип енергопроизводство освен сезонността си струва да се отбележи най-вече високата цена на добивания ток. Той ще е значително по-скъп от този, който ще бъде продаван от все още строящата се АЕЦ Белене. По думите на Тончев уловката е, че в тази цена не влизат разходите по добива на ядреното гориво и утилизацията на отпадъците. Тези цифри се поемат от бюджета. От друга страна обаче в началото на месец март тази година в ЕС бе приета директива, според която до 2020 г. 20% от потреблението на енергия в Съюза би трябвало да се покрива от възобновяеми източници. За всяка от страните-членки са поставени конкретни проценти, като за България те са 16, а за Австрия например – 34 на сто. При неизпълнение на тази договореност държавата ще бъде принудена да купува отвън тази и без това скъпа електроенергия. Сред останалите проблеми има и чисто формални и законови пречки, като неуредиците при строежа и собствеността на енергопреносни трасета.
