Никой не обича полусътрудниците

---

Работодателите харесват служители, които се отдават на работата безрезервно: работят денем и нощем, в почивните дни и дори много повече. С дълбока неприязън се отнасят към тези, които искат да работят половин ден, дори ако имат съвсем важни причини за това.
Според статистиката например в САЩ приблизително 20% от сътрудниците работят на непълен работен ден. В страните от ЕС всяка трета работоспособна жена и всеки 12-и работоспособен мъж също предпочитат частичната трудова заетост. Това е социален проблем. Въпросите, зададени по време на анкетите, недвусмислено показват, че повечето хора предпочитат такъв начин на живот.
В Украйна и Русия също предпочитат да работят part-time; оказва се, че това е световна тенденция.
Като правило такава гъвкава форма на заетост и организация на труда като непълния работен ден помага да се реши проблемът с трудоустрояването на жените, хората в предпенсионна възраст и тези с различни заболявания, които не могат да работят на пълен работен ден. Такъв график предпочитат и студентите. Всеки обаче от тази категория има свои проблеми, повечето от които, естествено, оказват влияние върху икономиката на съответната страна.
Най-благоприятната категория са студентите. Ако компанията има нужда от сътрудници с частична заетост, е най-добре да наема млади хора. За минимална заплата те могат да обучат съответния човек и след като той получи диплома, да го вземат при себе си като напълно подготвен специалист. Оказва се, че нивото на квалификация на младите хора, заети частично, е доста високо. Затова студентите, които разчитат на непълен работен ден, предпочитат по-творческа работа.
В по-тежка ситуация се оказват другите категории работещи.
Работодателите всъщност не обичат тази категория, защото не могат да ги контролират изцяло.
Служитеките на непълен работен ден всъщност се оказва, че предоставят редица предимства. Например на тях може да им се даде всякаква задача, която другите отказват.
Те дори могат да работят много повече от останалите сътрудници в компанията.
Независимо от това обаче босовете, както и преди, предпочитат да имат подръка всички, за да могат да ги следят изкъсо.
Все повече компании обаче са принудени да се обръщат все повече и повече именно към работещите на няпълен работен ден.