България все още изостава в използването на интернет
Наско Атанасов
21.4.2008
Според доклад на европейската комисия у нас домовете, свързани с мрежата, са само една пета, но широколентовият интернет и LAN мрежи могат да осигурят преминаване направо към по-високи технологии. Водим единствено в телефонията и електронния подпис в бизнеса, но сериозно изоставаме в е-правителството и онлайн услугите
Единствено по отношение на интернет телефонията и интернет видеоконференциите България изпреварва много от европейските страни, докато по използване на интернет тя се намира на значително по-ниско равнище в сравнение с ЕС, се посочва в доклад на Европейска комисия за България. Изследването за страната ни е част от по-голямо проучване на Комисията за постигнатия напредък по стратегията 12010 - приета през 2005 г. Стратегията има за цел да насърчава развитието на информационните и комуникационните технологии на равнището на целия ЕС и на национално ниво.
Изследването показва, че българите, които редовно ползват мрежата, са почти два пъти по-малко, отколкото в останалите европейски страни. Огромен е броят на хората, които никога не са се докосвали да мрежата. Изостават значително проектите за електронно правителство и онлайн услуги и финансови операции. Най-голямата разлика с ЕС е при онлайн банкирането - средно в Съюза една четвърт от хората се възползват от тази възможност, докато в България - едва 2 процента.
Българите, които не умеят да боравят с Internet са 66 процента, при 40 процента среден показател за съюза. Все пак броят на напълно неуките у нас намалява всяка година - през 2006 г. е бил с 6 пункта повече. В същото време дялът на хората с високи интернет познания е почти сходен на средния за общността.
В България домакинствата, които имат интернет у дома, са по-малко от една пета, докато в ЕС средно половината домове имат свързан с мрежата компютър. У нас доминират домакинствата с LAN мрежи - 81% от жилищата с интернет са изоставили модемите и връзката по телефона. За ЕС този процент е с няколко пункта по-малък.
Проникването на широколентов достъп в България е 7,6 процента през януари 2008 г. Това е най-ниското ниво за Евросъюза и значително под средното за общността от 20%. От домакинствата, свързани с интернет, 81 процента имат широколентов достъп, което е над средното за ЕС и може би е признак, че България бързо прескача остарелите интернет връзки.
Авторите на доклада прогнозират, че България може да направи качествен скок и да премине директно към по-модерни технологии. Макар общият процент на ползващите мрежата да е малък, увеличението на хората, които използват високоскоростен интернет, е двойно за последната година. Дeлът на фирмите с високоскоростна връзка също се увеличава бързо. През 2004 г. те са били 28 на сто, докато през миналата са достигнали 61 сто.
Сериозно изостават обаче електронното правителство и онлайн услугите. В ЕС половината от услугите са достъпни по мрежата, а у нас едва една четвърт. Австрия е първенец - всички видове услуги могат да бъдат намерени в интернет. Нищожен брой българи - едва 6 на сто ползват електронното правителство , докато в ЕС това са 30 на сто от гражданите. У нас даже и за бизнеса няма нито една услуга, която изцяло да е достъпна онлайн. В Европа този дял е 72 на сто.
Според проучването пречка за бизнеса е недоверието на българите към пазаруването и дори поръчването на стоки онлайн. Едва 2 процента от предприемачите, които предлагат онлайн заявки за стоки, са получили поръчки. Дялът на електронната търговия в България е само 1 процент.
България не е в последната тройка в използването на електронен подпис от бизнеса - 28 на сто от фирмите имат такъв подпис, докато средният процент за Европа е 16 на сто. Това нарежда България на четвърто място сред европейските страни.