Проектът за изменения в закона за обществени поръчки нажежи БАИТ

Закъснялото становище на Aсоциацията не защитава интересите на членовете й и е само симулиране на дейност, казва Йордан Кисьов, управител на Риск Електроник и участник като експерт в предложенията за изменение на ЗОП от квотата на БФБЛ.

Едва ли има по-коментиран закон от ЗОП в ИТ средите и това е естествено, тъй като все още държавните поръчки съставляват най-големият дял в разходите за хардуер, софтуер, системна интеграция и т.н. Законът е важен и за много други браншове и представя пред тях сходни проблеми, което обяснява и непрестанните усилия за изменението му с цел да се премахнат “грешките” и „дупките”, които вече почти десетилетие пораждат скандал след скандал.

Новият проектозакон е внесен на 21 февруари от двете независими народни представителки Мария Капон и Елеонора Николовa, като за изготвянето му са ползвали експерти от различни бизнес организации. Предлаганите промени бяха окачествени като революционни и вдъхват нови надежди за честно провеждане на обществените поръчки, ако бъдат приети от Парламента. На 4 април становище изпрати и БАИТ, което Йордан Кисьов коментира като несъществено, незащитаващо интересите на членовете на най-старата ИТ асоциация и призова дори за избор на ново ръководство на БАИТ. „По-същественото е, че ако все пак проектът за ЗОП случайно или не мине през Народното събрание, браншовите структури (включително и БАИТ) ще получат реална възможност да участват в целия тръжен процес. Такава е тенденцията и в Европа - думата на бизнеса, респективно браншовите структури, да се чува. Логично е да си зададем въпроса дали БАИТ е в състояние да се държи адекватно в една такава ситуация и да внесе известен баланс в тотално разбалансираната от всеобхватната корупция схема”, коментира Кисьов.

Най-важните предложени промени в ЗОП според Кисьов:

- Процедурата за обществена поръчка е валидна при наличието на най-малко три валидни оферти (отговарящи на заданието) преди отваряне на цените.

Мотивация: Избягва се широко практикуваната сега възможност за подготовка на заданието във вид, позволяващ само една фирма (и/или производител) да спечели. Поставя преграда и пред тенденцията за отстраняване по различни формални причини на повечето от фирмите с цел да бъде избрана една определена.

- След проверка на документите и извършена техническа оценка, при отварянето на ценовите оферти предлаганата цена задължително се съобщава на присъстващите и се подписва от най-малко трима членове на комисията.

Мотивация: В сега действащия закон е “пропуснато” да се запише изрично, че цената се съобщава, т.е. публичното й отваряне се обезсмисля.

- Цена на документацията – не по-голяма от разходите за хартия и еднократно копиране.

Мотивация: Това е разходът, който една фирма предизвиква с участието си. Разходите за изработка на тръжната документация са присъщи за възложителя и няма никаква логика да бъдат заплащани от участниците. Сегашната практика показва, че често пъти цената на тръжното досие се завишава до стотици и хиляди левове, т.е. представлява ограничително условие по смисъла на ЗОП.

- Дадена е дефиниция на “Методика за оценка на офертата” по смисъла на ЗОП при критерий за оценка “Икономически най-изгодно предложение”. Изяснено е понятието показател, като еднозначно оценима величина, която не се допуска да се измерва с време.

Мотивация: Най-често се фалшифицират показателите, измерими с време, като се допуска надлъгване между фирмите. Често пъти печелят нереални оферти, които по “необясними причини” се приемат от възложителя (масова корупционна практика). Изисква се сроковете да се задават от възложителя, а на оценка да подлежат само евентуално възможностите на фирмите да ги спазват.

- Предвижда се външни експерти, отчитащи работата си пред съответните браншови структури, да участват в тръжните комисии.

Мотивация: Сегашната практика да се правят вътрешноведомствени комисии с евентуално един външен експерт (подбран, платен и отчитащ се на възложителя) катализира корупционни процеси.

- Обжалването да е пред административните съдилища и да спира изпълнението на договора, а ако възложителят желае продължение на изпълнението (преди произнасянето на съда), обезпечава своя интерес със заплащане на обезпечителна сума.

Мотивация: Сегашният начин на обжалване е неефективен и на практика участниците са лишени от правна защита. С обжалването пред КЗК, ако жалещият се е достатъчно влиятелен, в най-добрия за него случай се преминава към пазарлък за сметка на държавата, като жалбите се изтеглят. По-малките фирми просто нямат шанс. Дори и да са прави, обикновено изпълнението приключва преди заключението на КЗК и често се стига до правен абсурд – губи правият. Заплащането на обезпечение от страна на участника с цел спиране на изпълнението е дискриминационно и нелогично, тъй като неговият интерес е да спечели, а не да спира изпълнението. Продължаването на изпълнението е в интерес на възложителя, поради тази причина се предлага той да го обезпечи със съответната сума (след като смята, че е прав), която рискува да загуби, ако все пак съдът постанови друго. По този начин нещата си идват на мястото, т.е. ще спечели тази страна, която е действала законосъобразно.

- По-строги санкции за възложителите при нарушения.

Мотивация: В сега действащия ЗОП санкциите са толкова незначителни, че не представляват никаква преграда пред корупцията.

Предложения на БАИТ

- Изпълнителният директор на Агенцията разработва образци на обявления, на статистически отчети и на информация за възложените обществени поръчки и за проведените конкурси за проекти и тяхното изпълнение.

- Регистърът на обществените поръчки съдържа информация за изпълнените/приключилите обществени поръчки.

- Възложителите са длъжни да изпращат до агенцията информация за изпълнението на всеки сключен договор.

- Контролът по изпълнение на този закон е обществен и институционален.

- Общественият контрол се осъществява чрез публикуване на информация за обявените обществени поръчки, сключените договори за възлагане и изпълнението на сключените договори.

- Институционалният контрол по изпълнение на този закон се осъществява от Сметната палата и от органите Агенцията за държавна финансова инспекция.