Несбъднати безжични обещания

---

Разнообразните обещания на безжичните технологии са на едно от първите места в моя списък на нещата, които никога не са били осъществени. Клетъчната мобилна мрежа за гласови разговори процъфтя и се превърна в бизнес за милиарди долари, но къде е останалата част от безжичната революция – безжичният интернет, домашното безжично стерео и дори безжичният пренос на електроенергия? Засега би било добре поне ако имахме безжичен интернет. Не говоря за обърканата Wi-Fi връзка, която в офиса е истинска бъркотия и работи добре само у дома.

Но напуснете ли дома, Wi-Fi-връзката става направо комична. Как мислите, често ли се намира доставчик на безжична услуга, който да ви осигури връзка за 10 USD на месец, която да работи в кафенето, но никъде другаде? Идете на летището и ще намерите различни доставчици, с най-разнообразни планове и цени. А ако идете на друга аерогара, ще намерите напълно различни услуги. Съществуват и някои услуги с равноправен достъп, но те не са достатъчни. Освен това, какъв е смисълът от цялата конкуренция, ако тя буквално вони на фиксиране на цените?

После, къде е някога доста шумно рекламираната фиксирана безжична връзка, която през деветдесетте години на миналия век бе превъзнасяна като следващото голямо нещо? Преди десет години аз се свързах със Sprint Broadband Connect, фиксиран безжичен доставчик на интернет-услуги, който ми осигуряваше 750 Kbps чрез антена, поставена на покрива. Системата работеше, но не когато имаше мъгла. Антената, която ми изпращаше сигнали и получаваше такива от мен, бе на отсрещния бряг на залива на Сан Франциско, на един хълм. Един ден Sprint изчисли, че услугата с връзка от точка до точка, при пълна видимост между станциите, не е добра, поради което престана да я продава, като очакваше да се появи по-гъвкава система, която няма да изисква пряка видимост. Аз бих проявил разбиране за решението на Sprint, защото когато услугата й се закриваше имаше много фанфарони и самохвалковци, които демонстрираха всевъзможни „новаторски” технологии, които според тях щяха да свършат работа. Нито една от тях обаче не заработи.

За да се усложнят нещата още повече, Intel започна да рекламира технологията WiMAX, от която се очакваше да стане „Wi-Fi” с криле. Тази технология се прояви с гръм и трясък на парада за националния празник на САЩ на четвърти юли. Но неизвестно защо, никой, който се интересуваше от разработката и внедряването на тази технология, не го бе грижа за съвместната работа. Оборудване на една компания, изработено напълно в съответствие със спецификациите, не би работило с оборудването на друга фирма, което също е изработено според спецификациите. Положението е същото и до днес. Бъркотията, предизвикана от WiMAX, не бе оправена от появилите се преди няколко години доклади, че пословичната демонстрация на WiMAX, проведена от Intel, е била на практика фалшива. Оборудването, използвано при демонстрацията, дори не работеше.

Разви се алтернатива на WiMAX, която трябваше да е mesh-мрежа (mesh-network), състояща се от десетки, ако не и стотици Wi-Fi-системи, осъществяващи връзка по някаква кошмарна схема. В някои градове в САЩ, тези mesh-мрежи работеха, но поради многобройните тесни места, те работеха добре само при по-компактните градски райони. Освен това, във всеки град се намираха политици, които бяха решително против подобна система, освен ако някоя телефонна компания или кабелен оператор също се включат в играта. Просто се чудя, как един толкова прозрачно корумпиран политик бива избиран отново и отново.

Междувременно, телефонните компании се опитаха да се намесят в бизнеса с безжичният интернет и изобретиха всевъзможни схеми за използване клетъчната опорна мрежа за връзка. Ако питате мен, те никога няма да могат да предложат достатъчно евтина услуга, за средния потребител. Нямам намерение да подхващам дискусия относно MIMO и UWB, две обещаващи технологии, които се превърнаха в кошмарни.

Така че, след като всички тези провалили се опити за създаване на безжичен интернет претърпяваха фиаско след фиаско и отиваха една по една на бунището, можете да си представите какво бе удивлението ми, когато чух, че смешният White Space Consortium се състои от Google, Hewlett-Packard, Microsoft и други корифеи на пазара на високите технологии. Идеята тук е да се изкрънка малко пропускателен капацитет от аналоговите телевизионни канали и да се установи някакъв вид двупосочна интернет-връзка. Това е най-откачената идея, за която някога съм чувал, и не мога да си представя, че ще заработи някога.

За да се влоши ситуацията още повече, Microsoft изобрети някакво софтуерно-дефинирано радио, което само ще отива в ефир и ще си намира свободно пространство, което да използва за IP-връзка. Федералната комисия по телекомуникация на САЩ отхвърли тази технология, тъй като тя не правеше нищо друго, освен да смущава всякакви други „нормални” сигнали. Microsoft обяви, че устройството, което бе изпратила на Федералната комисия по телекомуникация, е било дефектно. Хайде де! Ами защо следващият път не го проверите по-щателно?

Едва ли трябваше да се учудвам. Тези кадрили се разиграват от петнадесетина години и според мен, ще продължат поне още петнадесет.