Десислава Пенчева, Алкател: “Винаги работя на сто процента”

---

Завършва Френската гимназия в Правец, след което маркетинг и мениджмънт в УНСС. Приемат я и във френския университет в Ница, но се отказва – не може да си го позволи финансово. Оттогава Ница остава нейна мечта.
След дипломирането си започва работа във фирмата за аксесоари и консумативи на брат си – Western. Решава, че семейството и семейният бизнес са нейното поприще и се отдава на тях.
По време на едно от изложенията CeBIT брат й се среща с регионалния мениджър на Алкател Марк Берние и фирмата започва да дистрибутира продуктите на мобилния производител. Преди две години се налага да превежда и така се запознава с Берние. Започва да води бизнес кореспонденцията с него и няколко месеца по-късно идва и поканата - Берние й се обажда с предложение да стане представител на Алкател за страната. „Беше като гръм от ясно небе. Това бе един от най-големите шансове в живота ми“, споделя Деси. „Когато говорихме, му казах директно – аз съм обикновена майка, не разбирам нищо от телефони. А той отговори: „О няма проблем, ще прочетеш и ще се научиш“, спомня си тя.
В момента Десислава Пенчева организира цялата работа по присъствието на компанията в страната. Работи с всички вериги за мобилни телефони. По нейни данни Алкател има продадени около 35 000 бройки от общ обем на продажбите на телефони в България един милион и двеста, което прави около 3% пазарен дял за тази година.
Компанията продължава да предлага апарати от по-нисък клас, ценово ориентирани. През втората половина на следващата година ще се появят и 3G телефони на Алкател.
Покрай работата наскоро сбъдва и отколешната си мечта – да отиде в Ница. „Десет години съжалявах, че не съм заминала да уча там, докато не отидох и не видях. Когато завърших, си мислех, че ще работя в някаква международна компания, а тогава в България имаше само чалга, мутри и мутреси. Бях много разочарована от това какво се предлага тук. Няколко години по-късно, като се завърнах след раждането на децата ми, се изненадах колко съм изостанала – имаше толкова много млади мениджъри - разказва тя. - Първата ми изненада беше преди 15 години, когато аз бях много напреднала, следващата пък беше точно обратната – не знаех как ще ги настигна. Но мисля, че намерих своето място.“
Категорична е, че няма място извън България, където би искала да живее. Харесва много Рим. „Там оставих сърцето си“, признава Деси.
Първото голямо предизвикателство в живота й са ражданията на двете деца. Другото – да приеме работата. „Понякога срещаш нещо в живота и си казваш – това е точно за мен. Така стана и в този случай.“
За себе си признава, че винаги работи на сто процента. „Доволна съм само когато съм се раздала изцяло в работата“, казва тя.
Отскоро се занимава с йога, където намира отговори на много екзистенциални въпроси.
„Човек е пълноценен, когато живее на момента. Един залез може да те зарадва“, казва събеседнияката ми.
Радва се на семейството - на съпруга и двете дъщери.
Признава, че се ядосва, когато е безсилна да промени нещата. „Идвайки от по-малката семейна фирма в голямата международна, донесох своето гъвкаво виждане за бизнеса. Но се оказа, че системата в един момент е по-силна от човека. И в живота има много неща, които могат да станат лесно, но не се получава.“
Обича театъра, киното. „Никой не можа да ме запали за спорта, не съм спортна натура“, споделя тя, въпреки че кара ски от 15 години.
„Обичам да карам колело – при него имаш някаква цел. Избираш си дестинация, тръгваш и стигаш до нея...“