Web-браузъри

---

Браузърите по принцип са безплатни. Защо тогава да пишем за тях ръководство за купувача? Защото на практика много малко неща са наистина безплатни – освен ако времето за вас не е пари. При всяка една работа, ако използвате неправилния инструмент, това може да ви струва скъпо. Така стои въпросът и с достъпа до Web – независимо, дали го използвате за забавление, учение или бизнес. Освен това, едва ли има по-подходящ момент от настоящия за създаване на такова ръководство. Три от най-известните браузъри, които се предлагат за Windows, през последните няколко месеца се сдобиха със завършени нови версии. Opera 9 направи своя дебют през юни, а Firefox 2.0 стана публична през октомври – почти едновременно с Windows Web 7 за ХР, след твърде дълго чакане и почти безкраен период на бета-тестове на последния.
Всеки от тези три продукта може умело да се справи с вашите основни нужди от сърфиране. Това съвсем не означава, че няма да намерите неща, които не са на мястото си в дадена страница или сайт, но в тези случаи, често пъти причината е извън браузъра. Не твърде оптимизираният код на сайта дава не твърде оптимални резултати. Понякога, не твърде добрият пръв поглед код е въведен целенасочено – например за съвместимост с Internet Explorer 6 (виж карето „Мнение на експерта”). Тогава и трите най-нови браузъра използват доста странен метод за заобикалянето на подобни проблеми: те работят като по-старите си версии. Ако част от някои сайт не може да се изобрази както трябва, вие можете да укажете на браузъра да работи като Internet Explorer 6 (чрез специална настройка или допълнителен модул). При добър късмет, тогава страницата ще се рендира, както се очаква.
И трите нови браузъра са претърпели сериозно развитие по отношение на сигурността. Firefox и Opera притежават вградени защити, които си „стоят тихо”, само докато открият нещо съмнително. Internet Explorer 7 издава текстови предупреждения; има лента с инструменти за информация, която използва различни цветове за указване нивата на сигурност и (във версията си за Vista) се интегрира тясно с възможностите за защита на операционната система. И трите браузъра използват secure sockets layer (SSL) за криптиране на важен трафик – например когато правите покупки онлайн.

ДА СЛЕДВАМЕ ЛИ ВОДЕЩИЯ? И трите браузъра имат различни характерни особености. Но за да определите, кой от тези браузъри ще ви служи най-добре, трябва да познавате разликите между тях. Съвършено ясно е, че браузърът на Microsoft е „тежката артилерия”: при все че Firefox постоянно, но бавно настига водещия на пазара Internet Explorer, последният все още притежава над 80-процентов пазарен дял. Windows Update може да допринесе допълнително за увеличаване на разликата между тях, особено като се има предвид, че за милиони абонати Internet Explorer 7 ще се предлага като опция за инсталиране. И разбира се, когато тъй дълго очакваната операционна система Vista на Microsoft най-вече отиде при производителите на персонални компютри (както се очаква, през януари 2007 г.), специфичните за Vista копия на Internet Explorer 7, инсталирани на неизвестен брой остарели компютри, ще допринесат за още по-голямата разлика между последния и Firefox.
Дали всичко това има значение за вашия избор на предпочитан браузър? Има – що се отнася до удобството и предимствата, дължащи се на това, че повечето потребители използват един и същ продукт. Въпреки че ние от PC Magazine доста критикувахме Microsoft за това, че изостава с разработката и за различните недостатъци, които наблюдавахме в бета-билдовете, в крайна сметка установих, че разработчиците са създали един солиден продукт, който представлява голямо подобрение в сравнение доста кърпения с програмни поправки Internet Explorer 6. Все пак, ако питате мен лично, с кой нов браузър бих искал да започна, бих ви отговорил, че Firefox и Opera ми допадат повече.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗРАБОТКА Системата за рендиране, вградена в браузъра (rendering engine), взима съдържанието на страницата (което може да включва HTML, XML, файлове с изображения и др.), и прилага форматиране на базата на набор от инструкции, програмирани в страницата (в най-общия случай във формат, известен като cascading style sheets (CSS). В резултат Web-страницата се появява на екрана във вида, в който я виждате.
Всеки от тези три продукта има различно ядро: Firefox има Gecko, Opera – Presto, а Internet Explorer – Trident. Но колкото по-открита е програмната база на ядрото, толкова по-голям е интересът на разработчиците, и оттук – за нея има повече приложения. В това отношение водещ е браузърът Firefox, тъй като има над 2000 разширения и допълнителни модули от различни видове. Opera, при все че все още използва специализиран код, предлага на разработчиците интерфейси за програмиране на приложения (APIs), с които те могат да създават тъй наречените widgets (така се наричат допълнителните приложения). Заради закъсненията в разработката си, Internet Explorer 7 предлага най-малко екстри.

МАЛЪК, НО ОТ КЛАСА Проблеми с рендирането и някои странни грешки този път попречиха на Opera да спечели нашата награда „Избор на редакторите”, но в деветата версия на този невероятен норвежки браузър, ще намерите много неща, които ще ви харесат. Ако можехте да превърнете Opera в спортна кола за пътешествия из Web, нямаше и да помислите да излезете от нея, кръстосвайки информационните магистрали на Мрежата. Подобно на своето четириколесно „друго аз”, Opera съумява едновременно да е компактен, мощен, отзивчив и елегантен. Неговият код е направо миниатюрен по размери и по отношение на системните си изисквания, но при все това е мощен, има наистина полезни възможности, реагира бързо и предлага най-изчистения и същевременно най-сложен интерфейс. Аз лично останах много впечатлен от скромността на тази версия на Opera, която не ти крещи в лицето: „Хей, вижте ме! Аз съм Internet Explorer 6!”. Браво на Opera! Е, можете тук-там да срещнете страници, които няма да изглеждат добре, когато сте в приетия по подразбиране режим, но можете да се възползвате от пълната мощ на този браузър и да сменяте режимите с невероятна лекота.

СКУКА ОТ СЪРФИРАНЕ Когато се появи за пръв път през януари 2003-та година, бета-версията на браузъра Safari, който е само за Mac, се оказа новаторска и се различаваше доста от останалите продукти по онова време. Тя бързо постигна същата популярност, на която Firefox се радва от година и половина. Новият тогава браузър Safari бе по-бърз от Internet Explorer за Mac. Но въпреки че този инструмент за придвижване в Web си остава относително защитен, а възможностите му (като сърфирането чрез страници (tabs) и поддръжката на емисии (RSS)) улесняват работата с него, напоследък не съм виждал почти никакви реални иновации в Safari. Чудя се, какво става в Apple? Затова, откакто извърших надграждане до версията на Firefox за Mac, не съм търсил други браузъри.

НЯМА ЛИ ВЕЧЕ NETSCAPE? Канадската компания Mercurial Communications разработи за Америка Online (която сега притежава Netscape.com) последното издание на този широко известен някога браузър, под името Netscape Browser. Откакто през 2005-та година се появи неговата бета-версия, този бивш, но не и бъдещ крал на браузърите, не се е променил изобщо. По-малко от 1 процент от сърфиращите в Web все още използват Netscape; техният брой може да продължи да спада. Именно поради тази причина не сме го включили в таблицата „Преглед на Web-браузъри”.


FIREFOX: НАПРЕД С ПЪЛНА ПАРА Наградата „Избор на редакторите” за общо взето най-добър браузър, се отнема от Firefox 1.5 и се връчва . . . на Firefox 2.0. В тази версия на популярния браузър с открит изходен код, едва ли ще намерите купища шокиращи и изумителни технологии, но ако споделяте мнението на творците и инженерите на браузъри (които от столетия знаят, че подобряването и усъвършенстването на един съществуващ браузър е по-добър вариант отколкото претрупването му с възможности), Firefox 2.0 е за вас.
Както обикновените, така и по-опитните потребители ще продължат да се наслаждават на гъвкавостта на Firefox 2.0, както и на многобройните допълнителни модули и разширения, които се предлагат за него (над 2000, според последните пресмятания). Firefox 2.0 може вече да възстановява сесии (при което автоматично извиква страниците, които сте били отворили преди да рестартирате компютъра или преди той да е претърпял срив). Повод за радост на потребителя е и друга новост във Firefox 2.0: той вече има вградена защита срещу измамни (phishing) сайтове. Новият мениджър за търсачки извежда списък на тези, които сте инсталирали; към него можете да добавяте още търсачки, да изтривате съществуващи и да размествате елементите на списъка. Опциите в менюто Tools осигуряват по-добро управление на допълнителните модули, разширенията и темите.
Подобренията в ползваемостта улесняват много живота на потребителя. Например табовете вече си имат собствени икони за затваряне; освен това, можете отново да отворите някоя случайно затворена страница, като щракнете върху опцията Recently closed tabs (наскоро затворени страници), в менюто History. На всичко отгоре, Firefox 2.0 се доставя на 35 езика (5 от които имат по два диалекта), и може да работи под Linux, Mac OS X и Windows.