Администрацията ни – достъпна денонощно и целогодишно с е-правителството

---

Широколентовият достъп, проблемът с кадрите и предприемачеството бяха темите на дискусията за ИКТ в страните от Югоизточна Европа по време на 10-тия икономически форум на ЦЕИ

---

Целта на електронното правителство е българската администрация да стане достъпна 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината, заяви Юрий Алкалай, директор на дирекция “Електронно правителство” в Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). През 2006 и 2007 г. в проекти за развитието на електронното правителство в България са инвестирани 25 млн. лева, поясни Алкалай и представи проектите, които са се изпълняват в тази област от министерството. Това стана ясно по време на панела “Информационни и комуникационни технологии в ЮИЕ: стратегически въпроси на научното и технологичното развитие”, който се провежда в рамките на 10-тия икономически форум на ЦЕИ и послужи за поредното обещание за бъдещето модерно обслужване на българските граждани и бизнес. Домакин на сесията беше vivatel.

Според Алкалай вече е приета основната законодателна рамка на е-правителството - това са Българската национална рамка за оперативна съвместимост, Законът за електронна търговия и Законът за електронно управление. Създаден бе единен портал за електронно обслужване (www.egov.bg). Един от основните източници на финансиране на проектите за продължаване на изграждането на е-правителството през следващите години ще бъде Оперативната програма “Административен капацитет”, по която се предвижда създаване на условия за електронно плащане, унифициране на порталите и сайтовете на администрациите и др.

Ръстът на икономиката в България може да бъде двуцифрен, а причината за това ще са чуждестранните инвестиции, каза генералният мениджър на HP България Саша Безуханова. “Страната ни си изгради имидж на привлекателна дестинация за чужди капитали в дългосрочен план. Все още обаче има някои пречки, с които трябва да се справим”, заяви тя. Според нея трябва да се подобри изцяло рамката за развойна дейност в страната ни. Опазването на интелктуалната собственост също е сред проблемите, чакащи разрешение. Необходимо е разширяване и на публично-частното партньорство. “ИКТ вече не е просто самостоятелна индустрия – тя дава своето отражение във всички останали сектори”, каза Безуханова. Интеграцията на ИТ в производството вече е задължително, а това иска инвестиции. “Трябва да накараме младите хора да останат в България”, добави тя.

Проникването на мобилните услуги в региона е между 80 % и 100 %, а в България то отдавна е над 100 %, заяви изпълнителният директор на vivatel Ричард Шиърър. Като цяло хората гледат напред и търсят иновациите в тях. Регионът е доста назад в broаdband свързаността.”В България видяхме удвояване на броя на потребителите само за 2 години и половина”, каза Шиърър. “Като цяло ръстът в сектора мобилни комуникации идва от иновациите. Падащите цени също са основен фактор. При braodband-а ситуацията е малко по-различна. Ръстът му за момента е доста бавен и според потребителите това все още е доста скъпо удоволствие. “В България една braodband връзка струва около 15 евро, във Великобритания цената е около 18 евро. Разликата обаче идва от доходите в двете страни. Затова един от ключовите моменти в разрешването на тези проблеми е в намаляването на разликата в доходите, която е причина за т.нар. дигитално разделение”, коментира Шиърър. Според него Великобритания е един напълно развит телекомуникационен пазар, Германия, Италия, Испания – също. “В Югоизточна Европа обаче има още какво да се желае”, каза още Шиърър.

Регионът има нужда от преобразоване в предприемачество, показват резултатите от проучване на проекта GREAT-IST, представено от Деспина Анастасиаду, директор на Изследователски институт по телекомуникации и информатика за ЮИЕ, Гърция.

Чуждестранните инвестиции, които иначе са толкова важни за региона, се отблъскват от общо 11 страни, участвали в проучване на проекта GREAT-IST. Сред тях са България и Румъния. “Тук предприемачеството не е на ниво”, заяви Анастасиаду. “Това трябва да се промени, политиците трябва да разберат какви са конкурентните предимства, както и какво искат да постигнат за страната си. Образованието е ключът за изход от ситуацията”, каза тя в заключение.