Autopackage за по-лесно инсталиране на приложения

---

Когато потребителите не могат да инсталират нови програми бързо и лесно, без безкрайната им настройка и конфигуриране, с какво са им полезни самите те? Почти всички GNU/Linux дистрибуции използват еднакви приложения, като основната разлика се състои в тяхното пакетиране и управлението на самия процес за инсталация и конфигуриране. Специфичните инструменти, които различните видове дистрибуции използват, за да подобрят и улеснят инсталирането на приложения, целят да привлекат към тях все нови и нови потребители. И когато вече свикнете да ползвате даден софтуер, вие избирате дистрибуция в зависимост от това дали ще може бързо да пускате неговите нови версии и най-вече дали това става по удобен за вас начин. Потребителите на Debian биха ви разяснили подробно за deb файловете и apt-get системата, докато подходът при Slackware и неговите tgz файлове се основава на простота и чистота. Независимо от това дали ползвате Debian, Gentoo или rpm дистрибуция като Fedora, Mandriva или OpenSUSE, винаги остава и предпочитаната възможност от опитните потребители да инсталират новите програми от техния изходен код, използвайки сложни оптимизиращи параметри за генерирането на по-бърз код. Но ако имате за поддръжка множество машини за инсталиране или пък ви е страх да си прекомпилирате ядрото, да не би да допуснете грешка, то това определено не е решение на вашите тревоги. За огромно съжаление на начинаещите потребители всяка една дистрибуция използва различни пакетни системи, които трябва да разучавате, използвайки и запомняйки разнообразни команди, служещи за управление на зависимостите и различни директории, в които се запазват файловете. Както представихме по-рано тази година, графичният инсталатор на немските програмисти от OS-Cillation е наистина добър пример за това как трябва да се подхожда при създаването на даден проект. Installer Xfce ни предлага лесно и платформено независимо решение за инсталиране на Xfce десктоп средата за X. С негова помощ досадното инсталиране на софтуер от изходен код при Linux/Unix системи остава в миналото. Доста успешният графичен софтуерен инсталиращ пакет за X-Window системи обаче има и свои недостатъци – трябва да сваляте по-големи по обем файлове и с негова помощ не разполагате с централизирано звено, откъдето да управлявате всички нови „лесно“ инсталирани приложения.
Опитът на Linux Standard Base (LSB) инициативата да дефинира стандарти за лесна инсталация на двоични приложения при Linux дистрибуциите постига завиден резултат, но все още има различни приложения, които не са съвместими с установените от проекта норми. Липсата на комуникация между потребители на свободен софтуер и неговите разработчици се превърна в гореща дискусия и при новото пакетиране на популярния офис пакет – OpenOffice.org. В новата си версия 2.0 той се разпространява за Linux като rpm-базирана инсталационна процедура, състояща се от множество разкъсани на отделни файлове компоненти, между които може да избирате в зависимост от това какво ползвате.
За да се справи с голяма част от описаните проблеми, група програмисти е създала Autopackage проекта, чиято цел е да се създаде лесен за употреба универсален инсталиращ инструмент, независим от ползваната дистрибуция. Това означава, че инсталирайки някой пакет, създаден с помощта на autopackage, разполагате с функционалност, подобна на Add/Remove Programs аплета от Control Panel на Microsoft Windows.
Autopackage представлява стабилен, тестван софтуер, който се използва от високо профилирани проекти за управление на техните инсталационни процедури. Около него е създадено солидно общество, подпомагащо развитието му и усъвършенстването на неговата функционалност. Сред основните цели е идеята за обратна съвместимост – вашите пакети ще продължат да се инсталират и добавят, докато към основната програма се добавят нови възможности. Ще е необходимо да прекомпилирате приложенията, ако все пак желаете да ползвате новите възможности на инсталатора.
С версия 1.0 бе достигнато завидно ниво на функционалност – приложението може да компилира, инсталира, проверява и премахва сложни комплексни пакети, зависещи от множество допълнителни библиотеки от рода на mplayer, Gaim, Inkscape, като обещанията са за вече споменатото запазване на обратна съвместимост на новите версии спрямо кода, създаден след 1.0. След стартирането на проекта се появяват нови Autopackage приложения към списъка от работещи със системата на всеки три дни, като до момента може да намерите богата база софтуер за добавяне чрез този удобен начин.
За разрешаването на проблемите със зависимостите може да се ползват както наличните на системата локални файлове и обновяване от отдалечени сървъри. В момента Autopackage разполага с проста поддръжка за обновление на пакетите. Все още не е завършена пълната интеграция с натуралните пакетни системи за управление на файловете (rpm, deb, tgz и други), като тези възможности са планирани за бъдещите версии на проекта.
Последната достъпна версия за момента е 1.0.7, която ви предлага да се възползвате от централизирана конзола за премахване и инсталиране на желаните приложения, като интерфейсите, с които разполагате, са конзолен и графичен вариант (поддържа се QT/KDE и GTK/GNOME).