ИТ секторът в България има нужда от силна браншова организация

---

“Лице, което управлява представителство на дадена организация, има делегирани права и следва политиката на централата” – така, ясно и кратко, речникът обяснява все по-често употребявания у нас термин “Бранч мениджър”. За да се уверя на практика какво всъщност означава да си бранч мениджър и какво е да работиш в ИТ сферата в България се срещнах с 34 годишния Радослав Иванов, заемащ тази длъжност в българския клон на американската компания “Lexmark”.
“Дори не подозирах, че животът ми ще се развие по този начин – споделя той – Когато бях студент ми се струваше, че “търговия” е едва ли не мръсна дума. Казвах си “Аз търговец няма да стана”. Нещата обаче се промениха. Оказа се, че работата с хора ми допада повече от работата с техника и ето ме тук. С времето осъзнах, че животът е реалистичен и в стремежа на един човек да печели пари няма нищо лошо.”
Радослав Иванов е от Плевен и работи в българския клон на компания Lexmark от година и половина. Макар и да се занимава с това отскоро, определя работата си като изключително предизвикателна и изпълнена с много динамика.
“Фирмата Lexmark е основана през 1991 г. когато се отделя от IBM, а у нас има официално представителство от по малко от три години. Политиката на компанията е, че когато се инвестират пари, те се инвестират локално. На всички места извън САЩ дистрибуцията на Lexmark е организирана на регионален принцип, тъй като се предполага, че хората по места познават най-добре манталитета и тенденциите на съответния пазар. Поемайки поста бранч мениджър на Lexmark за България пред мен застана предизвикателството да реализирам идеите и възможностите си.”
Тенденции в ИТ пазара у нас се превръщат в основна тема на нашия разговор. Според Радослав ИТ сектора тук има нужда от силна браншова организация, която да защитава реално интересите на всички участници на този пазар.
“Една от причините в България ИТ сектора да не се развива с темповете, в които това става в Румъния например, е че никога не е провеждана масирана образователна кампания, която да обясни на хората що е то компютър, за какво се използва и най-вече каква е ползата на средностатистическия потребител да притежава компютър. Като цяло темповете на развитие на ИТ пазара у нас не са неудовлетворителни. Все пак, страната ни не може да изостане от цялостното развитие на източноевропейските държави, където секторът е в постоянен ръст. Проблемът при нас е, че средните доходи са между 10 и 15 пъти по-ниски от тези в западните държави, компютъра и принтера не са стока от първа необходимост, хората си позволяват да отделят средства за това, в случай че другите им нужди са задоволени. По тази причина българският пазар е труден, но за щастие се развива.”
Според младия мениджър страната ни все още не е готова за членство в Евросъюза и има да извърви много път, докато това стане факт. “Колегите ми от новоприетите членове не показват голямо задоволство от тази промяна. Първите години от членството там са свързани с голямо повишаване на разходите, но не и на доходите. В компютърния бранш цените падат стремглаво и в повечето случаи това е за сметка на качеството. Затова темата за сервизното обслужване става ключова. Специално за нашата компания е задължително след влизането в ЕС цените да са адаптирани към останалите държави и да бъдат адекватни и конкурентни”.
Той споделя, че напоследък му се налага да се занимава с подбор на персонал и със съжаление установява, че по отношение на ИТ бизнеса в момента в България има сериозна криза за квалифицирани и най-вече – мотивирани кадри. “Образованието у нас не е прагматично, а теоретически насочено. Ако един студент не е работил нещо близко до специалността си докато учи, се оказва неподготвен за реалния бизнес. Когато се срещам с кандидати за работа за нашата компания, най-важното качество, което търся, е силната мотивация за развитие. Комбинацията между мотивацията и подходящото образование гарантира успеха на един млад човек, а след това всичко е въпрос на обучение и практика.”
Собствения му развитие в компютърните технологии започва с приемането му в Техническия университет или както преди се е наричал – ВМЕИ. Още по време на следването си започва да работи в областта на проектирането на микропроцесорните системи, след това извършва сервизна дейност, докато съдбата не го отвежда в областта на търговията. “Имах много възможности да живея в чужбина, посетил съм почти всички държави в Европа, но така и не се почувствах комфортно в нито една от тях. Хората са доста по-студени и затворени, а това не отговаря на моя стил на живот”, категоричен е Радослав.
Не е семеен, но смята, че когато му дойде времето и това ще се случи. Обича да ходи на кино, да играе билярд и тенис, а вечер да посещава пиано барове. Засега не смята, че може да има баланс между личния и професионалния живот, особено при тъй наречения “силен пол”, тъй като мъжете трябва да се почувстват стабилни и удовлетворени от това, което са постигнали, за да са готови за други неща.
“Човек и добре да живее, се жени – заявява с усмивка - Естествено и на мен ще ми се случи, но засега работата ми е приоритет. Очаквам да ми се случат още много неща в професионален план и се надявам някой ден да намеря перфектния баланс”.