7. Сърфирането в Web е твърде бавно

---

Само преди няколко години ние се оплаквахме от скоростта на нашите комутируеми връзки. След като ни писна да сърфираме в Web с 56к модеми, с нетърпение започнахме да очакваме широколентови услуги, като кабелната и DSL. Днес повече от половината от домакинствата в САЩ имат кабелна, DSL или подобни технологии – да не говорим, че 75 процента от читателите на PC Magazine също са като тях. Сега ние пак мечтаем за още по-висока скорост. Кабелната и DSL връзката са предостатъчно бързи за зареждане на обикновени Web страници. Но те не винаги могат да се справят достатъчно бързо с мултимедиата, която е твърде разпространена в Internet. Ако извършвате поточен пренос на аудио и видео на вашия персонален компютър, ако изтегляте филми по поръчка, ако играете игри онлайн или дори обменяте снимки, несъмнено някой ден ще започнете да се молите Богу за допълнителен пропускателен капацитет. Вашите молитви скоро ще бъдат чути. Макар че по-голямата част от опорната мрежа на Internet току-що премина на Ethernet за 10 Gbps, изследователите вече работят върху създаването на технологии с пропускателен капацитет 20, 40 и дори 100 Gbps.

Нещо повече – телекомуникационните компании започнаха да внедряват високоскоростни влакнесто-оптични линии до домовете (или в близост до тях); така скоростите на връзките нараснаха от около 1.5 Mbps (колкото предлагат днешните DSL връзки) до над 25 Mbps. Скоростта на Ethernet нараства десетократно на всеки пет години. През последните 20 години скоростите на Ethernet нараснаха от 10 Mbps до 10 Gbps (последната се използва широко в днешната опорна мрежа на Internet). Ако тази тенденция продължи, през 2007 или 2008 година можем да очакваме Ethernet със скорост 100 Gbps. Все пак трябва да се въоръжим с търпение и да имаме готовност да почакаме малко по-дълго. Bell Labs вече започна да работи върху технологии за 100 Gbps, а това не е лесна задача. Не можете просто да увеличите размера на канала. „Тази технология създава предизвикателства по отношение на преноса на пакети и тяхната обработка казва Мартин Зърнгибл, директор на компанията по изследванията в областта на фотониката и оптическите мрежи. При тази скорост всяка малка връзка и кабел работят като голяма антена.“ Някои изследователи, сред които Фред Бейкър, съсобственик на Cisco и председател на борда на Internet Society, казват, че следващата стъпка най-вероятно ще бъдат 40 Gbps. През идните няколко години ще се повиши и пропускателният капацитет на опорната мрежа, тъй като все повече и повече хора преминават към широколентова връзка и започват да използват услуги, изискващи голям пропускателен капацитет, като поточно видео и филми по поръчка (on-demand movies).

Междувременно до нашите домове (или по-точно – до тротоарите пред тях) все по-често започва да се прокарват влакнесто-оптични връзки. Все още е твърде скъпо да прокараш оптически кабел във всекидневната, но компании като Verizon и SBC Communications прокарват кабели в големи квартали и след това ги предлагат за общо ползване (чрез DSL – по съществуващите кабелни връзки) от клъстери, състоящи се от 16 до 32 абонирани домакинства. Verizon предлага подобни влакнесто-оптични връзки до над милион абонати. Тези потребители обикновено получават около 25 Mbps обратен (downstream) пропускателен капацитет. Той обаче скоро ще нарасне на 80 Mbps. Колко ще ви струва такава връзка? От 40 до 50 USD на месец за пренос на глас и данни, или малко повече за видео. Влакнесто-оптичната връзка не е единственият вариант за широколентова връзка от второ поколение. Една по-бърза форма на DSL – наречена VDSL (very high bitrate digital subscriber line – цифрова абонатна линия с много висока скорост на предаване) – вече се внедрява в Европа. Тя осигурява скорости от 13 до 55 Mbps. Твърде възможно е да преминем на безжична технология за по-високоскоростни връзки. Но който и път на развитие да поеме технологията, можете да бъдете сигурни, че по-бързата широколентова връзка вече е на хоризонта.