35% от еврофондовете ще бъдат усвоени

---

11 милиарда евро очакват България по линия на еврофондовете през следващите седем години. Въпросът е дали страната ни ще може да ги усвои. По думите на финансовия министър Пламен Орешарски голям успех ще е е ако се усвоят и 35% от парите, предвидени за Националния план за развитие и оперативните програми към него. Според него новите членки на ЕС през първите две години от присъединяването си са освоявали по 30-35%.
Според разпределението за регионално развитие ще отидат 34,6%, по 22,6% - за конкурентоспособност и човешки ресурси, по 8,3% за транспорт и околна среда и 3,5% за административен капацитет. Странно, но факт, отделна оперативна програма за развитие на информационното общество няма. Това бе и една от основните точки в дискусията организирана от Икономическия и социален съвет миналата седмица.
По думите на зам.министъра на финансите Любомир Дацов, предложението на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения за създаване на нова оперативна програма “Развитие на информационното общество” е закъсняло и единствената възможност е да се определят по-целенасочени приоритети във вече съществуващите оперативни програми.
По данните в момента за развитие на инфорамационно общество във всички оперативни програми средствата са под 1% от очакваните средства от европейските фондове, а за развитие на земеделието – 46%.
Голям плюс на стратегията е оперативната програма Административен капацитет. Страната ни е първата, която разработва такава програма.
Програмата има три приоритета – модернизиране на държавната администрация и подобряване качеството на административното обслужване за гражданите и бизнеса, обучение на служителите и развитие на електронното правителство и електронното управление, като последният в най-голяма степен отразява проблемите на Информационното общество.
Критиките на експертите от БСК към програмата са, че изобщо не са предложени каквито и да е дейности към начините на изпълнение на набелязаните в програмата мерки. Освен това в програмата не са посочени ръководните европейски нормативни документи, което е направено в обосновката на предложенията на БСК. “При нашата обосновка мотивите за направените предложения са на база на възлови документи, които са цитирани и от някои от тях са извадени определени обосновки”, обясни за it FORUM Орлин Даскалов, директор на Център “Информационна сигурност” към БСК, участвал при разработването на предложенията.
Предлагат се разработки за осигуряване и поддържане на информационно и комуникационно базирани решения, като мрежови услуги, последнически функции и сигурност.
Според експертите от БСК ключово за постигане на Приоритет III е съчетано изграждане на стратегия за национално развитие на електронната търговия и електронния бизнес и изграждането на национална рамкова програма за базирано на политики управление на информационната и мрежова сигурност. “Това е основният акцент, защото означава изграждане на доверие в предлаганите услуги в общественото пространство”, обясни Даскалов. “ЕК препоръчва да се следи бързото развитие на технологиите и да се нанесат корективи върху националното законодателство. А ние през 2005/2006 година правим закон за електронната търговия, който основно се хармонизира с Европейската директива за електронната търговия от 2000 година – нещо твърде рисково”, коментира още той.
В стратегията за национално развитие на електронната търговия и бизнес са включени приоритети като опростяване на регулаторното пространство, разработване и внедряване на специфични секторни политики и разширяване на възможностите за цялосно осъществяване на търговските поръчки по електронен път.
Базираното на политики електронно държавно управление е другия ключов момент от Приоритет III. Тук основно е намаляването цените и гарантиране на сигурност при транзакциите между бизнеса, гражданите и държавните институции.
Регулаторната рамка трябва да дава възможност за извършване на специфични сертификации и оценки, предлагани от доверени трети страни, поставена е и задачата за изграждане на възлови звена за реализиране на тези оценки и сертификации. Поставя се и въпросът за създаване на акредитиращи органи в областта на информационната и мрежовата сигурност.
Предлага се и разработване на образователни програми в областите на информационната сигурност и следващото поколение информационни и комуникационни технологии.
За да се увеличи потреблението на този тип услуги е необходимо да се изгради доверие в тях. “Такава е целта на правните и технически нормативни актове за защита на личната неприкосновеност чрез използване на електронно подписване на документи и съобщения и на редица допълнителни мерки за сигурност”, обобщи мотивите за направените предложения Даскалов.