Широколентовите - новото предизвикателство пред Европа
Категория: Телекомуникации
it FORUM
22.5.2006
Последните няколко години преминаха под знака на либерализацията на телекомуникационния пазар у нас, съпътствана с тенденцията за все по-голяма популярност на така наречените широколентови услуги или още “broadband”. Те дават възможност за предаване на информация чрез честотна лента, достатъчна за едновременно пренасяне на глас, видео и данни. Всеки канал на изхода за предаване се модулира до различна честота и се демодулира в приемната страна. Особеностите на този вид свързаност отвориха нови пространства, пред потребителите, чието желание за по-високи скорости и свързаност на далечни разстояния вече могат да бъдат удовлетворени.
Широколентовите услугите станаха повод за засилени дебати в Европа през последните месеци, особено след появата на тазгодишния доклад за тенденциите в развитието на услугата, изготвен от Организацията икономическо развитие и сътрудничество (OECD).
Според изследването Исландия има най-висока концентрация на потребители на широколентов Интернет през 2005-та година, но Съединените щати все още водят по абсолютни стойности. В стараната-лидер 26,7 % от хората имат абонамент за постоянна широколентова Интернет връзка, следвани от Корея с 25,4, Холандия с 25,3 и Дания с 25 %. Броят на широколентовите абонати в Исландия през 2005 година е нараснал на 78 017, което е с почти 9 % повече от предходната, когато страната се е нареждала след Корея.
Потребителите на широколентовия Интернет в държавите, включени в проучването на OECD са достигнали 158 милиона до декември 2005-та, което е съществено увеличение на базата на 136 милиона за предходните шест месеца.
В САЩ достъп до такъв тип услуги имат 16,8 % от цялото население, а измерени в абсолютни стойности това са 49,39 милиона души. В Япония процентът е 17,6, като там и в Корея потребителите се увеличават с най-бързи темпове, което е обяснимо с оглед оптичните кабелни връзки, разпространени в тези две държави.
Повече от шест на всеки десет широколентово оборудвани домакинства в света получават достъп чрез DSL (Digital Subscriber Line), която използва проводници с медно покритие. Утвърдената технология за предоставяне на масов широколентов достъп в Европейския съюз е именно DSL свързването, което заема 61 % дял, следвано от това с кабелен модем с 31 %.
Успоредно с обявяване резултатите от проучването стана ясно, че от Европейската комисия настояват да бъдат взети мерки за по-сериозно навлизане този тип услуги. Целта е те да могат да станат достъпни до всички граждани на страните членки, което изисква инвестиции на повече правителствени пари, се казва в съобщението. Комисията призова правителствата да обсъждат най-добрите практики в сектора и поставя цели за навлизането широколентови услуги в труднодостъпни райони, което в момента е възпрепятствано от страховете на доставчиците за потенциално слаба възвръщаемост на инвестициите.
Ролята на държавата в изграждането на стратегия за Интернет наскоро се превърна в основна тема на дебата “Мрежова неутралност”, провеждан в конгреса на САЩ, където доставчиците на кабелни и телекомуникационни услуги се опитват да въведат такси от MSN, Google, Yahoo и др Интернет компании за използването на техните високоскоростни линии до домовете на абонатите.
За България подобни дебати и конференции няма, както липсват и конкретни статистически данни, тъй като страната ни дори не е включена във въпросното изследване.
Правителствата на Япония, Корея, Финландия и други държави с голям брой потребители на Интернет работят на принципа, че изграждането на инфраструктура за бърз достъп до Интернет е съществена компонента на една конкурентна икономика.
Според комисар Нели Кроес, за да се постигне положителен резултат трябва да се намери баланс между правителствена намеса и изискванията на пазара.
“Разгръщането на широколентовия Интернет може да бъде затруднено от маркетингови проблеми в провинциални и труднодостъпни райони – смята тя - В такъв случай е уместна помощ чрез добре обмислена държавна политика. Преди това обаче трябва да се уверим, че вмешателството на държавата не измества частната инициатива и не пречи на създаването на конкурентна среда, което не е в името на обществения интерес".