До началото на 2008 г. трябва да имаме Закон за е-управление
Категория: ИТ политика
Ася Георгиева
4.9.2006
До края на годината е възможно НС да приеме Закона за електронното управление, след което в началото на 2008 г. той трябва да влезе в сила. Едногодишен отлагателен срок е заложен в една от клаузите, тъй като това е авангарден за България закон, каза министър Николай Василев по време на национално обсъждане на проектозакона.
Основният принцип, залегнал в него, е събирането на данни да става еднократно, след което администрацията няма право да изисква повторното им предоставяне, а да ги събира служебно. Регламентират се още задължителното предоставяне на административни услуги по електронен път, задължителният вътрешен обмен (вътрешни електронни административни услуги), осигуряване на съвместимост между информационните системи на администрациите и гарантиране сигурността на информацията.
“Избрали сме модела на Австрия поради две причини: едната е, че тя е сходна по територия и население с България, а втората – че е разположена по-близо до нас. Преди около седем години Австрия беше доста назад, но в момента е на второ място по е-управление в Европа”, обясни Василев.
“Това е изключително важен закон, защото не само сме в навечерието на приемането ни в ЕС, а и защото пристъпваме към нов етап в организацията на дейностите по електронизация на България”, каза председателят на ДАИТС Пламен Вачков.
Саша Безуханова, в качеството си на съпредседател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), постави въпроса за механизма, по който този закон ще се превърне в една нормално работеща практика. Според нея МДААР носи еднолична отговорност, докато световната практика сочи, за да се реализира една административна реформа и да достигне до бизнеса и гражданите, че проблемите трябва да се решават на ниво МС. “Шестте месеца, предвидени за изработването на подзаконовите актове, и едногодишният отлагателен срок са изключително кратко време за създаване на съвместимост между администрациите. Ще е необходим и значителен финансов ресурс”, допълни Безуханова.
Председателят на БАИТ Златко Златков бе на мнение, че законът е само една рамка, докато повечето въпроси ще се решат в наредбите. „Спрямо рамката нямаме никакви забележки. Предполагам, че тези въпроси ще станат предмет на широка дискусия. Нашият опит показва, че в повечето случаи в подзаконовите актове се появяват проблемите. Притеснен съм, че наредбите няма да са готови в посочения амбициозен срок, но няма за кога да се чака.”
Според председателя на БАСКОМ Георги Шарков законовата рамка трябва да бъде внедрена максимално бързо. “Приветстваме принципа за оптимизация на услугите, защото в момента има доста излишни административни услуги. От гледна точка на потребителя трябва да се постигне още по-голяма прозрачност. Клиентът трябва да всеки път да получава информация, когато някой се опитва да ползва електронна услуга от негово име. Това ще бъде и гаранция за предотвратяване на злоупотреби”, каза още той.
Петър Статев, председател на УС на ИКТ Клъстъра, заяви, че с този закон се поставя националната рамка на една радикална промяна. “За първи път в нашето общество се създава подобен изключително важен закон, който ще промени начина на работа не само на администрацията, а и взаимодействието администрация–бизнес и администрация–граждани.” И Статев се присъедини към изразеното мнение, че предвидените срокове не са реалистични.