Как сами да си окабелим дома или офиса – мисията възможна
В днешно време, особено в големите градове, компютърът и интернет свързаността са не само нещо нормално, но и необходимо. Кореспонденцията по Мрежата е ежедневие, проверяват се цени, наличности, доставчици и често се получава така, че всеки служител се нуждае от собствена машина и свързаност. Нужно ли е обаче да ползваме услугите на специалист, за да окабелим няколко компютъра? Ако става въпрос за 1-2 стаи и няколко работни места, то определено можете да се справите сами, като за целта са ви необходими повърхностни познания.
Приемаме за база най-често срещания случай за малък офис (а защо не и у дома), състоящ се от 2-3 компютъра и интернет доставчик тип “квартален”. И така, какво ни е необходимо? Кабели, суичове, рутери, кримпене… Звучи много по-сложно, отколкото всъщност е. Мрежовото оборудване от нисък клас в най-общия случай е направено с цел да бъде интуитивно, без да се предлагат много излишни настройки. Повечето интернет доставчици предлагат определени тарифи, ако решите да свържете и втора или трета машина. Малко хора обаче са наясно, че връзката може да бъде споделяна и така да плащате само една такса.
Що е то рутер
Устройството, което ви е необходимо, се нарича маршрутизатор (рутер). Това е част от компютърните мрежи, която служи за управление разпределянето на трафика на информация между различни мрежи или сегменти от дадена мрежа. Рутерът работи на слой 3 от седемслойния OSI (Open systems interconnection) модел. Тоест, той оперира с IP, а не с MAC (физически) адреси, по което се различава от суича и хъба. Ако до някое IP връзката е през маршрутизатор, а не през суич или хъб, то ние не научаваме неговия MAC адрес. За външния свят вашият офис ще бъде скрит зад едно IP – на рутера ви. Това ви позволява да плащате една такса за интернет достъп на доставчика си, а да навържете повече от един компютър в LAN (Local Area Network), които си споделят връзката. По определение рутер означава компютър, чиято основна задача е да маршрутизира и препраща информация. Това, разбира се, не означава, че и вие трябва да сглобите още една машина. На пазара се предлага голямо разнообразие компактни DSL рутери, които се конфигурират, както е описано в упътването и са готови за ползване. Обикновено на задния панел на устройството са разположени няколко порта, в които се включват кабелите на всеки един компютър. Има и още един порт, който е кръстен WAN (Wide Area Network) или Internet. Тук влиза кабелът на интернет доставчика ви или изходящият такъв от кабелния модем. Има и модели, предлагащи безжична свързаност между маршрутизатора и машините, така че ако не желаете да се омотавате в кабели или искате да ползвате лаптопа където ви е удобно, без да се ограничавате, то се огледайте за такива модели. Конфигурирането като детайли е специфично за всеки един модел. Обикновено имате различни опции за различните протоколи. Добре е да видите как е конфигуриран компютърът, на който ползвате в момента интернет, и да пренесете настройките. Спокойно мoжете да се обърнете за информация към доставчика си.
Кабели, конектори
На пръв поглед това се възприема като най-лесната част от процеса, но обикновено многото и различни типове жица стъписват хората. Най-често използваният за изграждане на 100-мегабитови или дори гигабитови мрежи е кабел категория 5е. Всяко от осемте му жила е усукано по двойки, като имаме четири такива.
В зависимост от екранировката се срещат няколко вида кабели: UTP - Unshielded twistet pair, S/UTP - Screened unshielded twisted pair (познат още като FTP – Foiled twisted pair), STP - Shielded twisted pair и S/STP - Screened shielded twisted pair (или S/FTP – Screened foiled twisted pair). Екранът представлява метално фолио, увито около всичките четири двойки жички при S/UTP или около всяка поотделно при S/STP. Когато имаме допълнителна армировка под изолацията, кабелът се отбелязва като Shielded. За вътрешни инсталации спокойно може да се използва неекраниран UTP кабел, който е и най-евтин, като разгънатата му дължина между рутера или суича и компютъра трябва да е максимум 100 м. Конекторът 8P8C, често погрешно наричан RJ-45, осигурява връзката между осемте жила и свързаното устройство. Прикрепването му към кабела става посредством инструмент, наречен кримпер. Самият процес става по следния начин:
1. Външната изолация на кабела се заголва до около 4-5 см от края. Така ще можете спокойно да работите с всяка жичка. Отделете всяка една поотделно и ги подредете, както е показано на изображението (бяло-оранжева, оранжева, бяло-зелена, синя, бяло-синя зелена, бяло-кафява, кафява).
2. Когато сте готови, отрежете жичките така, че дължината им, считана от края на изолацията, да е около 1,5 см.
3. Пъхнете жичките в конектора, както е показано на изображението, като внимавате всяка да попадне в отделно каналче и да влезе до края под една от медните пластинки. Това е важно, тъй като точно те осигуряват електрическия контакт.
4. Притиснете така, че краят на изолацията да влезе донякъде в задната част на конектора, след което кримпнете с инструмента. Стиснете силно, до упор, за да осигурите добър захват и сигурен контакт.
5. Повторете същата процедура, като спазвате същата подредба на жичките в другия край на кабела.
Ако сте изпълнили успешно всичко и сте настроили правилно рутера и компютрите (прочетете внимателно упътванията), то би трябвало да нямате проблеми при използването на споделената интернет връзка.
