Личности Павлина Венкова, Oracle: Не бих искала да избирам между кариерата и семейството
Категория: ИТ бизнес
Мая Бойчева
понеделник, 9 Октомври 2006 0:00ч
„Стана съвсем случайно – не съм мислила много. Единственото, което не исках, беше да слизам едно стъпало назад в кариерата си“, спомня си тя. Признава, че след пет години в киноиндустрията да се настрои на ИТ вълна й е било доста трудно. „Корпорацията е голяма, информацията – огромна, на моменти дори си мислех, че няма да се справя. Никога преди не съм си представяла, че ще се занимавам с това“, споделя Поли.
Професия PR
„За да се занимаваш с маркетинг и PR, трябва да си енергичен, комуникативен, да учиш много и да правиш всичко така, че след това да си доволен от себе си“, смята тя.
Трябва да имаш силен характер, да отстояваш позицията си и едновременно с това да бъдеш толерантен към хората, с които работиш. „Понякога ми е много трудно да приемам чужди позиции, особено като знам, че не са прави, но се старая да работя по въпроса. Трябва и да си много упорит, а ние, Овните сме точно такива и не се даваме лесно“, продължава Венкова.
Според нея университетската диплома не е достатъчна, за да си добър в работата си. „Хубаво е да имаш познания, но най-важното е дали ще видят в теб човек, в когото си струва да се инвестира и по отношение на работата, и като обучение, и като доверие. А това много зависи от екипа и мениджъра“, смята тя. Още повече че всяка индустрия, всяка компания влага различно значение в понятието “маркетинг и PR” и типът бизнес определя в какво точно ще се състои работата.
Предизвикателството
„Не бих искала един ден да избирам между семейството и кариерата, както се получава при много хора, които посвещават повече от осем часа на работата. Това би било предизвикателство за мен. И знам, че съм на крачка от него“, признава тя.
Семейството и приятелите заемат много важна част от живота й и се радва, когато те са щастливи.
Тя единствена в семейството е изневерила на лекарската професия. „Никога не съм искала да се занимавам с това и родителите ми ме подкрепиха. Винаги са имали страшно доверие в мен и са вярвали, че ще успея. Много е важно да израснеш с топлото чувство, че най-близмите ти вярват в теб и те подкрепят. Един ден бих искала и аз да съм такъв родител“, разсъждава Поли.
Много цени приятелите си и признава, че когато изгуби приятел, дълги години страда. Трудно понася това, че голяма част от приятелите й са в чужбина.
Радва се на всеки успех – без значение дали неин или на някой близък.
Не може да се примири с глупостта, неграмотността, мнителността и дребнавостта.
„Понякога имам усещането, че нещата, с които не мога да се примиря, са повече от тези, които ме радват“, добавя събеседничката ми.
Осем години е тренирала художествена гимнастика, след това – волейбол. Обожава да плува, но признава, че в момента спортът е на заден план.
Все още слуша добрия стар хардрок – музиката, с която е израснала, като, разбира се, цени и други жанрове. Обича да чете и научнопопулярна литература, и художествена - обожава и Съмърсет Моъм, Алегзандър Маккол Смит, Милан Кундера, изчела е всичко на Ъруин Шоу. „Едно време заради спорта нямах много време за четене и винаги съм се надявала, че един ден ще си наваксам.“
Голямата й страст остават филмите. Сред любимите й заглавия са “Истински романс”, „Невероятната съдба на Амели Пулен“, „Никита“, „Леон“. „Обичам филми, които те карат да се замислиш и които не забравяш.“ Фаворитите й сред режисьорите са Тони Скот, Мартин Скорсезе, Люк Бесон.
А дали й липсва киното? „Много“, категорична е тя, въпреки че е отдадена изцяло на работата си.
