Отвъд крайния срок
Категория: ИТ бизнес
Мариета Колева
сряда, 11 Октомври 2006 0:00ч
Най-напред с това състояние се срещаме още на студентската скамейка, дори в училище. Много помнят безсънните нощи и стреса преди явяване на изпит. Курсовите работи се пишат обикновено 1-2 дни преди дедлайна. Като че ли така действат всички. Дедлайнът е заложен в базовия модел на всеки съвременен трудов процес. Нашата работа - това е състоянието, в което се напрягаме да свършим всичко в последния момент. Дедлайн (англ. dead-line) – това е т. Нар. “мъртва линия”. Има хора, които патологично се боят от нея. Други постоянно се стремят да изпреварят тази точка. Това са хората, които не могат да работят в ритъма на останалите, защото винаги са едни гърди преди тях. Патологичното отношение към дедлайна е най-силно разпространено при офис служителите.
Източниците на страх
Според психолозите почти 20% от работещите в офис са склонни изкуствено да “затягат” нещата и винаги да отлагат работата си за после. Именно те правят всичко накрая. Според американските психолози 10% попадат в групата на така наречените arousal procrastinators, тоест те непрекъснато работят в състояние на стрес като източник на психическа енергия. За такива хора ако няма стрес, няма и работа.
Други пък имат ниска самооценка, което също води до стресови ситуации. Те никога не вярват, че са подходящи за съответната длъжност и винаги се страхуват от мнението на шефовете. Такива служители винаги са много нервни и склонни да обвиняват всички за своите неудачи.
На всички тези "типове" трудно може да се разчита, защото винаги са в състояние на тревожност. Те са много импулсивни. Причините за това състояние на дедлайна не се коренят само в липсата на планиране и организиране на работата, а по-скоро са чисто психологически и личностни.
Един от факторите е в това, че някои хора са полиактивни, а други моноактивни. Едни са склонни да правят няколко неща едновременно и живеят като че ли няколко живота. Други могат да бъдат ефективни само в една-единствена дейност. Другите два показателя, по които се различават повечето хора, са възможностите им за ориентация в бъдещето. Някои живеят само и единствено с мисълта за днешния ден, други правят своите планове много напред във времето. Според тези характеристики има четири типа сътрудници:
1. Комуникаторите са ориентирани към настоящето, а не към бъдещето. Те могат да изпълняват няколко неща едновременно. За тях е важен успехът на всеки проект, а не отделните задачи. Основна роля играе движението напред към целите, а не поетапното изпълнение на задачите и постигането на локални резултати. Такива хора обикновено не следят за дедлайна, но те могат да изпълняват всякакви задачи в кратък срок.
2. С поглед в бъдещето. Тези хора гледат само напред. Те са полиактивни и могат да правят няколко неща едновременно. За тях е важно съблюдаването на сроковете, а не крайната цел. Понякога има опасност да забравят за текущите задачи, защото са увлечени в мисли за крайния резултат.
3. Стратезите Те се отнасят много сериозно към сроковете, моноактивни са и гледат бъдещето. Те винаги сверяват своя часовник с графиците. Лесно се ориентират в плановете, а не в реалните събития. Стратезите не могат бързо да откликват на промените. На тях им е по-лесно да планират един проект, но друг трябва да мисли за сроковете.
4. Бегачите са изключително активни, те мислят само за настоящето. Интересуват се единствено от нещата, които реално се случват в живота. Те не виждат крайните цели, затова им се струва, че трябва да правят всичко сега и много бързо. Току-що завършили една задача, те веднага се захващат с втората.
Всички тези типажи обаче трябва да работят в екип, което понякога е доста трудно. Някои се изявяват добре в условията на спокойна работа, други ги привлича стресът. Във всеки проект настъпва момент, в който сроковете започват да притискат. Тогава на преден план излизат сътрудниците, които са способни да работят ефективно дори при несвойствен за тях ритъм.
Зависимост от времето
Американският психолог Стивън Берглас е измислил особен термин, с който определя патологичната неспособност на някои хора да спазват установените срокове - chronic timeabuse, или хроническа зависимост от времето. Според него има 4 типа хора, които са зависими от времето:
1. Бързаците. За тях се говори, че са идеалните сътрудници. Те често изпълняват работата си предсрочно. Не се нуждаят от контрол. Но тези хора не обичат да работят в екип. Обикновено ги викат да помагат на някй друг, а което не винаги правят с охота. По този начин трудно остават любимците на останалите. Те са винаги извън общата маса, но не се притесняват от това, напротив винаги се гордеят, че са различни.
2. Любимците. Те обикновено се нагърбват с работата на другите, в резултат на което закъсняват със собствените си задачи.
3. Перфекционистите. Те постоянно не са доволни нито от своята работа, нито от работата на другите. По правило тези хора се определят като “нарциси”, които винаги се стремят да бъдат възможно най-съвършени.
4. Опашкарите. Това са сътрудниците с ниска самооценка. Интересуват от мнението на другите за тях.
Има ли лек?
За различните психологически типове консултантите използват различни начини за «лечение». За опашкарите е полезно да се научат да мислят позитивно за всичко, което правят, независимо от мнението на околните.
Към който и тип да причеслявате себе си, психолозите препоръчват на всяка работа да се гледа оптимистично и с желание.
