Прощално интервю с Бил Гейтс
С какво Microsoft се справи добре? Къде сбърка? И какво й вещае бъдещето? Бил Гейтс отговори на тези въпроси в едно изключително интервю, което даде малко преди да се оттегли от софтуерния гигант, превърнал се в легенда.
От Майкъл Милър
МАЙКЪЛ МИЛЪР: От гледна точка на технологията, кой е вашият най-голям успех?
БИЛ ГЕЙТС: Най-важното нещо е създаването на софтуерна индустрия и платформа, на базата на която всеки може да пише софтуер. Преди да се появи персоналният компютър (РС), нямаше софтуерна индустрия. Чудото бе в това, че компютрите станаха толкова евтини, а хората имат нужда от много софтуер. Така можеш да продаваш компютъра в комплект със софтуер, и цената му пак да си остане умерена. Магията „много софтуер на ниска цена” не бе възможна през периода, когато имаше съвсем ограничен брой, много скъпи компютри.
МАЙКЪЛ МИЛЪР: Вие многократно сте говорили за различни технологии, които по ваше мнение биха били успешни, но така и не се наложиха масово. Защо някои неща станаха популярни, а други – не?
БИЛ ГЕЙТС: Част от неща, за които аз и Пол Алън мечтаехме, все още са пред нас. Не се съмнявам, че начинът, по който днес взаимодействаме с мишката и клавиатурата, ще се промени съществено през следващото десетилетие. Не че днешните начини ще изчезнат, но те ще бъдат допълнени от реч, зрение и мастилено-струен печат. При таблетния компютър, ние сме на светлинни години от това, което мечтаехме да осъществим. Става дума за това, че един студент, вместо да има хартиени книги, ще има това устройство, свързано с интернет и то ще му дава възможност да твори, да редактира, да записва глас, да се разхожда в уеб, и то напълно задълбочено.
МАЙКЪЛ МИЛЪР: Когато хвърлите поглед назад към интернет-революцията, какво мислите – къде Microsoft се справи добре и къде сбърка?
БИЛ ГЕЙТС: Най-важното нещо, с което успяхме, е че в един момент имахме 100 милиона персонални компютри, готови за установяване на връзка с интернет. След известно време цената на връзката с интернет спадна до поносимо ниво и бе подбран протокол. В края на деветдесетте години, бяхме въвлечени в своеобразна лудница. Купихме няколко неща. Аз все още вярвам в във визията, свързана със Sidewalk: сайтът на даден голям град трябва да съдържа информация за всички търговци и събития, и да позволява да планирате нещата. Още по-революционни събития предстоят при клетъчните телефони. Ние създадохме Expedia, Slate, Sidewalk, MSN. Ние купихме Hotmail, и Link Exchange. Вече не си спомням, колко още неща купихме.
Смятам, че успяхме в това, че накарахме компаниите да мислят за интернет. За някои от по-потребителските неща (и за това, кое ще се наложи и кое не), нямахме магически отговор. Защо Microsoft не се справи по-добре с търсачките на по-ранен етап? Е, ние не можем да направим всичко, а и не очакваме такова нещо. При все че направихме много неща и имаме по-дълъг хоризонт във времето в сравнение с всички други.
Да си представим, че пред нас има океан и в него се поражда голяма вълна. На мястото, където се заражда вълната, има човек, който започва да сърфира, преди ние да узнаем това. В подобно положение се оказаха момчетата, които основаха Google. Те всъщност не бяха първи, но се справиха много добре със „сърфирането” и просто взеха AdWords, след което си създадоха добър пазар с него. Излязоха много напред и запазиха първенството си.
Един факт, който така и не стана масово достояние, е че софтуерният бизнес продава продукцията си в много по-голям мащаб сред компаниите, отколкото сред потребителите. Microsoft е наясно с практическата страна на нещата: как да направим служителите по-продуктивни? Какви са проблемите в ИТ-отдела? С какво е свързано развитието на един корпоративен сайт? Когато питате, защо ИТ-специалистите ще бъдат много по-продуктивни след десетина години, аз бих се позовал на идеите на Microsoft Research Labs за интерактивна „бяла дъска”, за Surface-type бюрото, за начина, по който работят комуникациите и как можете да изразите нещата чрез моделиране.
МАЙКЪЛ МИЛЪР: Всички говорят за софтуера като услуга и за електронната обработка на информацията чрез интернет (cloud computing). Как преходът към тези модели се отразява на работата с настолни компютри?
БИЛ ГЕЙТС: Винаги е стоял въпросът, точно къде се извършва същинската електронна обработка на информацията – в непосредствена близост до вас или някъде далеч? Сега сме в позиция, която позволява да имате най-доброто и от двата варианта. Когато извикате дадена подпрограма, тя би могла да съществува на друг компютър и да дойде до вас чрез интернет. Всичко в науката за компютрите се свежда до това, да пишеш колкото се може по-малко код. А техниката за по-малко писане на код се нарича подпрограми. Когато искате да изчертаете карта, можете да извикате Virtual Earth или Google Earth. В най-краен случай, бихме могли да вземем центъра на данни на някого и да го накараме да работи в интернет. Електронната обработка на информация чрез интернет е свързана и с много проблеми – кой притежава данните; какво става, когато нещата тръгнат зле и кога хората получават съобщения за грешки? Затова в тази насока се работи много и е впрегнат много голям творчески потенциал. Бих казал, че инвестираме много повече в сравнение с всеки друг в това, да дадем възможност на компаниите да използват компютри, извършващи електронна обработка на информацията чрез интернет. Вече имаме някои блестящи проекти, за които Рей Ози ще говори повече идната година.
Хората се объркват и двоумят между запаметяващите устройства и съхранението на данни в интернет от една страна (при които вашите файлове са на разположение, достъпни са и могат да се архивират от всяка точка на света), и от друга - електронната обработка на информацията (computation) в интернет. И двете технологии са великолепни, но с най-малко компромиси е свързан вариантът, при който в интернет имате логическо запаметяващо устройство (logical storage). Трябва да внимавате с електронната обработка на информацията, тъй като тя не е безплатна. Освен това, има допълнителни проблеми – закъснението, работата без връзка с интернет, и съставянето на график за този ресурс. Но ние вече сме си избрали известен брой „пилотни” клиенти, прехвърлили сме огромната част от техните данни в нашата интранет-мрежа, и управляваме тези данни вместо тях. Някои хора казват, че центровете за данни ще бъдат прехвърлени много бързо в интернет, но аз си мисля, че няма да е съвсем така и положението ще е различно на различни места. Ние работим върху това, да улесним писането на програми от голям мащаб, които работят на центровете за данни в интернет, и то така, че наистина да сте наясно, какво се случва.
МАЙКЪЛ МИЛЪР: Какво тръгна на добре, и какво на зле с Windows? Какво смятате, че трябва да се добави към тази операционна система през следващото десетилетие?
БИЛ ГЕЙТС: Аз лично съм известен с това, че търся нещо, което наричам „интегрирано запаметяващо устройство”. В него ще има не само файлова система, но и много гъвкава обектно-ориентирана база от данни, съдържаща вашите адреси за контакт, календари, любимите ви снимки и музика. Ние ще получим тази допълнителна структура за съхранение на данни онлайн. Да речем, че искате да прехвърляте данни между много телефони, много персонални компютри, телевизори, коли. Тогава не трябва да прехвърляте само файлове, а неща, които имат по-сложна структура. Такова интегрирано (или унифицирано) съхранение на данни, все още не е реалност. Елементи от него виждаме там, където Apple и Microsoft извършват низови индекси (string indexes) във фонов режим, но това е само частична мярка.
Операционните системи ще играят огромна роля в естествените потребителски интерфейси. Ние взехме Windows и я поставихме в едно устройство Surface, но как да добавим модела на програмиране? Как да взаимодействаме с подобен тип неща? Много нещо трябва да се направи и по отношение на защитата. Все още не сме направили пробива, който да позволи на хората да разбират лесно какви видове рискове поемат с това или онова действие. Дори и при наличие на великолепни механизми, те биха могли да направят доста опасни неща. Това не е лесен проблем за решаване.
Знаем проблема с операционните системи, които съществуват на много устройства – когато обновя операционната система на едно от тях, тя да се обновява и на останалите. Ако имате къща, пълна с компютри, бихте могли просто да кажете: Искам това приложение на Adobe да е на всички тях”. Така ще можете да свършите всичко това по взаимосвързан (холистичен) начин (холизъм – убеждение, че всичко в природата е взаимосвързано). Ние сме в процес на решаване на този проблем, но днес цари същинска бъркотия.
Интернет предлага малко по-добър начин да се правят нещата. В Мрежата можете да съхранявате вашите права върху музиката, предпочитанията и правата си върху софтуера. След това, когато си купите ново устройство, ако имате връзка с интернет, можете да конфигурирате всичко предварително. Днес, ако си купите телефон, ще имате много неприятности. Защо? Би трябвало да кажете: „Слушайте, аз съм Майкъл Милър. Направете нещата така, както са при другия телефон, който вече притежавам”. Дори когато той е от друг производител, с различен софтуер. Не би трябвало да започвате отначало, като новородено.
Пълното интервю можете да прочетете на адрес go.pcmag.com/gatesinterview.
ЦИТАТ:
Част от нещата, за които аз и Пол Алън мечтаехме, все още са пред нас. Не се съмнявам, че начинът, по който днес взаимодействаме с мишката и клавиатурата, ще се промени съществено през следващото десетилетие.
