RFID проследява стоката онлайн
Благодарение на RFID решението на Seeburger пътят на стоките вътре в предприятието и между отделните фирми се проследява в детайли и така се изпълняват вече задължителните законови изисквания за тотална проследяване по цялата хранителна верига. С помощта на RFID всяка отделна стока може да бъде проследена от момента на производството до продажбата и рециклирането й. За целта стоката (или по-голяма опаковка от няколко стоки - стек, палет и др.) се маркира с RFID идентификатор или чип още при производството. В ключови точки (вход на склад, дистрибутивен център, вход или каса на магазин, пристанище и т.н.) се монтират антени и четящи устройства, свързани към софтуер, съдържащ информация за стоката.
Инициативата за внедряване на RFID (Radio Frequency Identification или радиочестотната идентификация), подета от организации като Wal-Mart и Department of Defense (DoD) в САЩ или хипермаркети като МЕТRО, изправя всички фирми доставчици пред големи предизвикателства. През следващите няколко години десетки хиляди доставчици трябва да се съобразят с изискванията за използване на RFID етикети във всички случаи на изпращане на стоки до тези организации с цел подобряване проследимостта на превозваните стоки по цялата верига на доставките. RFID може да революционизира логистичните операции, като позволи на компаниите да проследяват стоките си от завода до рафтовете в магазина, смятат Христо Телятинов, мениджър, и Анна Стоилова, търговски мениджър на компанията Seeburger Информатик ЕООД.
“Принципно ползваме RFID технологията при управление на веригата на доставките (Supply Chain Management - SCM), като за тази цел разполагаме с ядро, към което могат да се свържат четци на различни доставчици - каза Телятинов. - На негова база могат да се разработват напълно различни решения. Едно от най-големите ни е в завод на Bosch, където изградихме вътрешнозаводска система с RFID тагове за следене на процесите при обработка на елементите, които се вграждат в даден продукт.”
Компанията има разработено SCM решение в Турция, където с помощта на RFID тагове и четец може да се следи и да се докаже, че продукти (в случая селскостопанска продукция) са от даден регион, да се създаде пълна картина - откъде точно са минали, през какви складове, кога са натоварени и колко са пресни. Това са Web базирани решения, при които в различни точки по доставната верига има поставени RFID четци. Те отчитат в реално време кога съответната стока е натоварена и излиза от склада, кога пристига в пристанище и се натоварва на кораб и т.н. По този начин търговецът има възможност във всеки един момент да види през Web къде се намира товарът и да разбере дали се движи навреме или закъснява, без да е необходимо да очаква някой да го информира. Това е важно предимство, защото в практиката често се случва партньорите да се забавят, а пропускат да подадат информация към крайния получател, разчитайки, че забавянето ще се навакса. С едно RFID решение обаче крайният получател може да следи сам движението на стоката и да предприеме изпреварващи действия, ако забележи, че движението на стоката излиза извън график. Допълнителен плюс на тези решения е, че всеки получател във веригата може да провери във всеки момент идентичността и историята на продукта. “Когато пристигне контейнерът със стока в склада, търговецът вече знае цялата му история – откъде и кога е натоварен, как е съхраняван, от кой регион е и т.н. В страната започват да се налагат европейски изисквания при производството, съхранението и транспортирането на хранителните стоки. И в тази насока SCM технологиите, базирани на RFID, са особено ефективни” - убеден е Телятинов.
На този етап в България компанията Seeburger няма клиенти за подобно решение, а и не е толкова активна в търсенето им. Телятинов смята, че у нас пазарът на SCM решения все още не е достатъчно узрял. Използването на RFID е свързано с реинженеринг на бизнес процесите на компанията. Българските фирми достигнаха нивото нужно за използването на ЕРП системи, но все още внедряването на модули за управление на веригата за доставки е отложено за следващ етап.
Ана Стоилова също е на мнение, че пазарът тук прави първи стъпки в електронния обмен на търговски съобщения и най-големият проблем в това отношение е издаването на фактури.Според нея това е така, защото има трудности със сложната технология за използване на електронния подпис. Затова реална полза от използване на SCM решенията за електронен обмен на данни би имало, ако се наложи такава икономическа среда, позволяваща лесното използване на електронната фактура.
В България трудно се описват бизнес процеси и най-положителен опит в това отношение имат търговските вериги, внедрили ERP системи, но те не искат да се ангажират с големи инвестиции в електронния обмен на данни и прехвърлят отговорността на доставчика. Другият проблем е, че при българския бизнес няма прозрачност на процесите и счетоводството, няма отчетност, няма визия за оптимизиране на ресурсите и поради това няма и конкурентоспособност. „Повечето български предприятия се стремят да поддържат конкурентни цени за сметка на ниска цена на човешкия труд, а не се стараят да управляват ефективно веригата на доставките”, смята Стоилова.
Съществуват проблеми от друго естество - например коректността на доставчика. Възможно е съдържанието на един контейнер снабден с RFID чип, да не отговаря на посоченото. “Тук всичко се брои и проверява на ръка, защото няма гаранция, че вътре в палета бройките са точно, и т.н. Нивото на културата ни е друго” - отбелязва търговският мениджър. Сравнявайки българския с немския пазар, тя сподели, че много от малките и средните предприятия в Германия нямат ERP система, но са внедрили някакво SCM решение. “В България е точно обратното – налице е бум на ERP решения , но има само единични случаи на внедрени SCM модули от тези решения.”
