Ефектът "giant magnetoresistance" – или GMR накратко – е открит преди 10 години, но направи своя пазарен дебют с рекордния 16.8 GB твърд диск на IBM за настолни компютри, използващ специална GMR структура, разработена от нея и наречена спин клапа.
GMR ефектът е открит от работещите независимо Питър Грунберг, Германия, и Алберт Ферт, Франция. Те наблюдавали големи промени на съпротивлението в материали, съставени от редуващи се много тънки слоеве на различни метални елементи. Това откритие изненадало научната общност – учените не вярвали, че такъв ефект изобщо е възможен. Експериментите били проведени при ниски температури и в присъствието на силни магнитни полета и с материали, създадени лабораторно и не подлежащи на масово производство. Експериментът обаче отправя предизвикателство към учените да потърсят възможност за практическо използване на ефекта.
Стюарт Паркин и две групи от IBM изпробват над 30 000 вида многослойни структури, за да успеят да постигнат ефекта при стайни температури и практически използваеми магнитни полета. Освен това те използват технология, позната от производството на твърди дискове, вместо бавния и сложен начин, приложен от Грунберг и Ферт.
Ключовата GMR структура преставлява разделящ слой, поставен между два магнитни метала, които се намагнетизирват в еднаква посока. Ако разделящият слой е достатъчно тънък, промяната в посоката на намагнитване на единия слой, ще промени същата и в другия.
