По-малко анонимност, повече защита на личната информация
Саша Сиган
вторник, 4 Декември 2007 17:45ч
Масовата култура на анонимност в бордовете за съобщения е отличен пример за равнодушие и безхаберие. Лесно, но фалшиво решение на проблема за нашето еродиращо право на истинска защита на личната информация, решението на което изисква истински кураж и твърдост.
Да си кажем правичката, „анонимността” ни спасява от отговорност пред тези, с които общуваме онлайн. Тя дава възможност на хората да разкрият най-лошото в себе си, като организират онлайн-измами. Същевременно, анонимността откъсва хората от реалността, където те биха носили отговорност за глупавите неща, които казват. Така анонимността понижава значително надеждността на комуникациите в интернет, тъй като хората могат да лъжат без всякакви последствия. Като последствие от всичко това, всяка дейност в интернет се превръща във фарс, след като която и да било онлайн-петиция би била подписана от хиляди анонимни потребители, представящи се за кого ли не. Потребителите на интернет трябва да се изправят пред истината на 21-ви век: всичко, което се случва онлайн, не може да бъде отделено от реалния свят. То е реално. То е животът.
Загубата на мимолетната анонимност на прякорите и изчезването на фалшивата разлика между „реалност” и „киберпространство” потъпква и ликвидира всякакви видове безсмислено, детско поведение. Да вземем например някой чудак, който, за учудване и изумление на съпругата си, си има втора жена в Second Life. Няма „втори живот”. Има само един живот, двуженецо! Дори компанията Second Life започва да осъзнава това, и вече изисква проверка на самоличността за достъп до някои части на услугата. Или да вземем някой пропаднал човек, който чрез моментални съобщения се опитва да ме заблуди, че е известна личност – без някаква логична и основателна причина. Или момчетата, които публикуват постинги в бордовете за съобщения, само за да разгарят страстите, но не и за да подхванат интелигентна дискусия. Биха ли правили така, ако имената им бяха прикачени към съобщенията им? А какво да кажем за чумата на спама, която би била далеч по-малка по мащаби, ако правилата, изискващи идентификация на изпращащите електронни съобщения, влязат в сила?
Впрочем, днес бихте могли да имате фалшива анонимност, но не и защита на личната информация – нито в базата данни на Google, съдържаща информация за уеб-търсения, частни адреси и телефонни номера, нито в търсенията на правителствените агенции, насочени към вашите данни, съхранявани от доставчика ви за услуги в интернет. Фалшивата анонимност води до това, че ние забравяме, че нямаме защита на личната информация там, където тя е нужна – защото сме свикнали да се държим като идиоти пред непознати, които нямат значение за нас. Вие си мислите, че можете да се правите на някой друг в интернет, но Министерството на Родната Сигурност не прави разлика между вас и вашето кибернетично аз.
Ако се отървем от навиците си да поддържаме фалшива анонимност в интернет, на практика ще подпомогнем каузата на защитата на личната информация – тъй като най-накрая ще поставим въпроса за тази защита онлайн в реалния свят. Искате ли да защитите своите постинги в бордовете за съобщения от очите на клюкарите? Поне засега, те могат да бъдат разбити от всеки новак, обхванат от известна злоба. Без въображаемия щит на слабата анонимност, хората ще имат стимула да изискват въвеждането на закони, които реално да защитават личната информация – от нашите партньори, от корпорациите, в които работим, и от правителството. Ще се разгори реален дебат в обществото, за това, коя информация да стане публична и доколко хората да бъдат държани отговорни. Моето мнение: ако искам нещо да не се индексира и да не може да се търси, или ако искам да изтрия нещо, което съм написал някъде, трябва да мога да направя това. Заедно с отговорността ще дойде и правото да владеете собствените си думи.
Реалната защита на личната информация би помогнала на хората, които наистина трябва да останат анонимни в интернет: ръководителите на корпорации, тийнейджъри, търсещи помощ по въпросите на брака и предпазването от забременяване, и други подобни неща. Също като в реалния свят, има ограничен брой ситуации, при които хората трябва да останат анонимни. Но ние трябва да излезем от предпоставката, че хората трябва да бъдат честни относно това, кои са те, освен ако нямат реална нужда от анонимност. Тези, които наистина се нуждаят от нея, са много по-малко на брой от самодоволните онлайн-мерзавци, които не държат на думите си. Мненията, които си заслужават да бъдат публикувани, само биха спечелили, ако вашето име е написано под тях. Виждате ли по улицата да се разхождат хора с очила за ски и перуки, стараещи се да скрият самоличностите си, като се представят под имената „xxЛюбовИЦелувки906хх”. Аз досега не съм срещал такива екземпляри, макар че живея в Ню Йорк.
Ако хората искат да се палят и да спорят разгорещено без основателни причини, могат да правят това в ограничения брой форуми, които биха могли лесно да деградират в кал. Може би всеки, който поддържа форуми, би трябвало да има един форум със свободен достъп, в който да са позволени глупости от този сорт. В останалата част от интернет ще има само възрастни.
Моето предложение тук важи само за САЩ и Канада. Хората, които живеят в страни с диктаторски режими, могат да публикуват анонимно каквото си поискат; те имат моята благословия. Но ние, за щастие, живеем в общество, в което правителството и уеб-фирмите биха откликнали на хората, ако те станат твърде гневни. При условие, че напишат имената си под съобщенията си.
Имате коментар относно най-новите прегледи на Саша Сиган от лабораторни тестове на мобилни устройства, посетете адрес go.pcmag.com/segan. Пишете му, но използвайте истинското си име.
