Битката на новите DVD-та
Категория: Хардуер
PC MAGAZINE
понеделник, 8 Януари 2007 0:00ч
Ето, че искате да си купите нов плейър още сега, но не сте сигурни, кой от двата формата поддържа най-много филми, кой има най-добри възможности или предлага по-добро качество на възпроизвеждане? Но почакайте! Носят се слухове, че в момента се разработват плейъри и за двата формата, така че може би е най-добре да изчакате за известно време, докато те се появят на пазара?
Ако се абстрахираме от всичко казано по-горе, битката на DVD-форматите с висока разделителна способност успя единствено в едно: обърка напълно потребителите. В тази статия, ще се опитаме да дадем отговори на вашите чисто практически въпроси и да обясним технологията, която е в основата на новопоявяващите се стандарти (които, според злите езици, са мъртво родени).
DVD-индустрията положи много усилия в продължение на години, за да ни докара до лудост в очакване на новите дискове с висока разделителна способност, работещи със син лазер. Затова никой не може да бъде обвиняван за това, че първите Blu-ray и HD DVD издания не отговаряха на твърде завишените ни, но неоснователни очаквания. Няколко месеца, след като се появиха първите плейъри на Pioneer, Samsung, Sony и Toshiba, блоговете, групите за новини, чат-румовете и сайтовете за прегледи се изпълниха със страстни мнения, много от които определено отрицателни.
Ние обаче не сме съгласни със скептиците. Първите модели може и да страдат от недостатъци, но това в никакъв случай не хвърля сянка върху перспективността на плейърите със син лазер в дългосрочен план. След като мастилото, с което бяха отпечатани спецификациите на Blu-ray и HD DVD, още не е изсъхнало, твърде рано е да правим някакви решаващи заключения. Технологията със син лазер всъщност все още е във фаза научна разработка, но фактите не могат да се отрекат. Съвременните DVD-дискове с червен лазер побират най-много 8.5 GB съдържание; тези със син лазер ще побират десетки гигабайта на диск със същата големина – повече от достатъчно, за да можете на да запишете цял филм с висока разделителна способност (HD). Днешните първи, до голяма степен експериментални модели, потвърждават потенциалните възможности на стандарта със син лазер да обединява гледането на филми с изумително високо качество, с лекотата на ползване, стабилността и икономичността на съвременните DVD-устройства.
Колкото до това, кой формат - Blu-ray или HD DVD – е по-вероятно да спечели войната на форматите, според нас, не само че е все още е твърде рано за обявим победител, но и като че ли няма смисъл да правим това. Макар че днес се предлагат филми с не съвсем перфектно качество, трудно е да се направи разлика между двата формата, ако се съди по качеството на филмите, гледани на повечето екрани. Първите партиди Blu-ray и HD DVD дискове се оказаха с непостоянно качество, но повечето хора са на мнение, че HD DVD дисковете са по-добри.
Първо, малко предистория
Също както при разработката на DVD-дисковете през деветдесетте години на миналия век, тази на дисковете със син лазер бе забавена за години в резултат на конфликти между индустриите за потребителска електроника, компютри и киноиндустрията. Привлечени от съблазънта за приходи от хонорари с астрономически размери, някои от най-мощните компании в света поведоха жестока борба за включване на техните пакети в спецификациите на дисковете и устройствата със син лазер. Но въпреки това, в индустрията не се стигна до споразумение за едно единствено решение; в резултат пазарът се раздели на два лагера – Blu-ray и HD DVD – всеки от които си имаше свой собствен комплект от патентовани технологии.
Тази война на формати е още по-жестока новина за потребителите, отколкото бъркотията, предизвикана от войната на DVD-RW и DVD+RW форматите, която се оказа спънка за масовото навлизане на записващите DVD-устройства и дискове. Както DVD-RW, така и DVD+RW устройствата можеха да възпроизвеждат DVD-видео дискове, но плейърите Blu-ray и HD DVD работят само с филми, записани в съответните формати. Това е особено неприятна новина за производителите на филми, дистрибуторите и търговците на дребно, които ще трябва да продуцират, издават и държат на склад по две версии на всяко ново заглавие. Още по-лошо – повечето филмови компании от Холивуд са непреклонни по отношение на поддръжката само на един стандарт (обикновено Blu-ray), което означава, че няма да издават филми и в двата формата.
Друго препятствие се оказа настояването на Холивуд да бъде избрана технология за защита от пиратство, която ще е много по-трудна за разбиване, отколкото неефективната Content Scrambling System, използвана в днешните DVD-заглавия. След твърде дълги дебати, и двата лагера - Blu-ray и HD DVD – избраха да създадат технологията AACS (Advanced Access Content System), която е по-гъвкаво решение за управление на авторските права върху цифрово съдържание. То дава възможност например за анулиране правата на „кракнати” устройства да възпроизвеждат дискове, защитени с авторски права. Разработчиците на Blu-ray отидоха още по-далеч, като добавиха компонента BD+ (който прехвърля част от криптографските алгоритми на самия диск), както и един механизъм за нанасяне на водни знаци, известен под името BD Mark. Но за да се стигне дотук, бяха нужни години.
Всичко това доведе до непрекъснати закъснения. Например, точно когато изглеждаше, че плейърите ще могат да бъдат доставени навреме за коледните празници на 2005-та година, индустрията се впусна в един последен, отчаян опит да обедини Blu-ray и HD DVD в един формат. Този опит се провали, но дори и никога да не бе правен, производителите пак биха били забавени в резултат на практически безспирния поток от настройки за защита на съдържанието, направени в последния момент.
Тези спънки създадоха стратегически проблеми за производители с известни имена, като Pioneer и Sony, които се надяваха да пуснат на пазара плейъри със син лазер навреме, за да компенсират загубените приходи от спадането на цените на DVD-плейърите през миналата година. Някои играчи в индустрията проявиха загриженост, че ако пазарът на плейърите със син лазер претърпи още по-дълги забавяния, това ще създаде възможност за налагане на пазара на алтернативни механизми за разпространение на видео с висока разделителна способност: изтегляне от интернет; на HD дискове с червен лазер; или на холографските видеодискове (Holographic Video Discs), които са със свръхвисок капацитет. Като се добави и широко разпространения страх, че войната на форматите ще забави значително растежа на пазара, не е изненадващо, че до края на 2006-та година, индустрията очакваше с нетърпение плейъри и дискове със син лазер, и то колкото се може по-бързо.
Надали има друга компания, която жадуваше повече за продукти със син лазер, от Toshiba – една от движещите сили зад формата HD DVD. Без съмнение, тя ще загуби най-много, ако този формат се провали. Усещайки, че ключовият фактор за успеха на HD DVD е да си изгради пазарен дял, преди Blu-ray да има шанса да се установи, Toshiba пусна през април т.г. плейъра HD-A1 - цели месеци преди който и да било модел на Blu-ray! И то на двойно по-ниска цена – 500 USD.
Много думи се изприказваха за това, че Toshiba бе първа на пазара на HD DVD плейърите, но лично аз не виждам това да е от значение в дългосрочна перспектива. Продажбите днес са толкова малки, че тримесечното предимство на тази компания не й донесе особено големи печалби. И ако ранният старт беше от значение за конкуренцията между технологиите, DVD+RW на времето щеше да има много повече проблеми в състезанието с DVD-RW.
Ценовата политика е друг фактор, който не е проблем. Моделите на Toshiba са почти двойно по-евтини от повечето Blu-ray плейъри, но се говори, че компанията е занижила изкуствено цените си на няколко стотици долара, под себестойността им. В крайна сметка, ние смятаме, че ще се установят минимални разлики в цените на Blu-ray и HD DVD.
Samsung, Sony и други производители положиха не по-малко усилия, за да предложат към средата на тазгодишното лято Blu-ray-плейъри за включване към телевизори и за монтаж в преносими компютри. Холивуд също бе под натиск, да пусне спешно на пазара няколко десетки заглавия, преди появата на плейърите. Въпреки тези херкулесовски усилия, ние видяхме само няколко продукта с невероятно високи цени, в които липсваха някои ключови възможности, не работеха добре с по-старо оборудване, бяха трудни за ползване, не поддържаха обещаните аудио- и видео-формати и изискваха хардуерни и софтуерни компоненти, които бяха или изумително скъпи, или все още ги нямаше на пазара. Много потребители, които първи си купиха от тези дискове, бяха впечатлени от тях, но след години очаквания, не бе за учудване, че други веднага започнаха да се оплакват или от един, или от двата формата.
Състоянието на съдържанието
Първите филми на DVD-дискове за син лазер вече са на пазара (бел. ред. На американския), и още много са в процес на подготовка. Повечето са стари заглавия, като някои от тях са преработени (remastered) въз основа на не дотам качествен изходен материал. В резултат имаме дискове с висока разделителна способност, в които зърнистостта и дефектите на филмовата лента се виждат с перфектна детайлност. Поради това, че комерсиалните кодеци с професионално качество H.264/AVC все още ги няма, за компресиране на съдържанието, повечето издатели на HD DVD-дискове използват кодека VC-1 (разработен от Microsoft, която определено поддържа HD DVD). Издателите на Blu-ray-заглавия избраха популярният софтуер за HD кодиране MPEG-2, създаден от проповедника на формата Blu-ray – компанията Sony.
Много наблюдатели на тази индустрия чувстват, че именно MPEG е причината за разочароващото качество на много Blu-ray-заглавия. Новите, по-ефективни кодеци VC-1 и H.264, нямат почти никакви проблеми при компресирането на филма, на менютата и специалните възможности на един двуслоен 30-гигабайтов HD DVD. Но MPEG не е оптимизиран за скоростите на предаване на битове (bit rates), необходими за поместване на същото съдържание на 25-гигабайтов еднослоен Blu-ray диск. Очакваме през идните шест месеца, 50-гигабайтовите двуслойни Blu-ray дискове да подобрят значително качеството на картината. Този проблем ще бъде подложен на разисквания догодина, когато се издателите получат достъп до инструменти с производствено качество, използващи кодеците H.264/AVC. И двете спецификации поддържат тези кодеци, но поне по времето, когато тази статия се подготвяше за печат, нямаше филми, които да ги използват.
Друга слабост на първата партида филми, записани на Blu-ray дискове, е липсата на усъвършенствана функционалност. Форматите Blu-ray и HD DVD специфицират сложни среди за творчество, които позволяват на разработчиците да внедряват усъвършенствани възможности, като възпроизвеждане на много видеопотоци едновременно и интерактивни връзки със съдържание в интернет. Малко издатели на Blu-ray и HD DVD заглавия обаче досега имаха време да проучат напълно възможностите на базирания на XML инструмент за творчество iHD на HD DVD, или на инструмента BD-J на Blu-ray, който е на базата на Java. Това положение обаче най-вероятно ще се промени през идните няколко години, и след като това стане, филмите, издадени на дискове за син лазер, ще предлагат много по-интерактивна среда за забавление, отколкото днес.
Звукът е друга област, в която първите Blu-ray и HD DVD заглавия страдат от недостатъци. Макар че и двата формата обещават 7.1-канално озвучаване и специфицират разнообразни многоканални Dolby и DTS кодеци от следващо поколение, тези опции не са внедрени в нито едно заглавие до днес. Днешните HD DVD заглавия са с 5.1-канално озвучаване във формат Dolby Digital Plus и с добрия стар Dolby Digital, познат от DVD-дисковете. Blu-ray-дисковете обаче дават възможност да избирате измежду Dolby Digital и звучащото великолепно 5.1-канално некомпресирано PCM-озвучаване. Но поне засега, това не е проблем от особена важност, тъй като нито един рисивър не е оборудван с Dolby Digital Plus или DTS-HD-декодиране, а 7.1-каналните озвучителни системи не се срещат често извън пазара на компютърните игри. Но тези нови стандарти за озвучаване ще станат необходимо изискване през следващите няколко години. А за да стане така, бъдещите заглавия на Blu-ray и HD DVD и дискове ще трябва да поддържат всички най-важни аудио-кодеци.
Войната на форматите: печели ли я някой?
Краткият и ясен отговор е, че засега е твърде рано, за да се назове победител. От оценките, които направихме на първите серийно произвеждани модели, стана ясно, че както Blu-ray, така и HD DVD все още са в процес на разработка. Повечето от проблемите с производителността и стабилността им, с които се наложи да се борим, би трябвало да бъдат разрешени през следващите няколко месеца. Нещо повече – няколко доставчици намекнаха, че имат планове да пуснат на пазара двуформатни Blu-ray/HD DVD плейъри до 2007-ма година. След това, всички досегашни модели бързо ще се демодират. Освен това, много наблюдатели очакват везните да се наклонят в полза на лагера на Blu-ray, след като Sony пусне на пазара тъй дълго очакваната конзола за игри PS3, която ще бъде оборудвана с Blu-ray-устройство. Това може да увеличи неимоверно продажбите на тези плейъри.
Очакваме качеството на филми на Blu-ray и HD DVD-дискове да се подобри значително, след като разработчиците опознаят по-добре iHD и BD-J, и след като се появят нови инструменти за аудио- и видео-компресиране. Освен това качеството на Blu-ray-дисковете би трябвало също да се стане по-добро до края на тази година, с въвеждането на двуслойните носители. Те дори може да надминат HD DVD по качество на картината.
Поддръжката от страна на индустрията е по-сложен въпрос, но балансът засега е изместен към формата Blu-ray, който се радва на поддръжка от всички големи филмови компании в Холивуд, освен от една – Universal. Освен това Blu-ray е любимият стандарт на повече компании за компютърна техника и за потребителска електроника, отколкото HD DVD. От друга страна, Microsoft и Intel твърдо стоят в лагера на HD DVD – вероятно заради потенциално тежката, неудобна и тромава технология за защита срещу копиране BD+. Последната би могла да стимулира потребителите да надградят софтуера на техните HD-плейъри, след като се появи негов крак. А средата за творчество iHD ще бъде вградена във Vista, като системна технология.
Макар че в бъдеще можем да станем свидетели на появата на нови и неочаквани споразумения за партньорство, дисковете със син лазер един ден ще станат също толкова масово разпространени, колкото DVD-дисковете днес. Ако знаете какво правите и имате свободни пари, можете да асемблирате система със син лазер, която ще създава изображения с изумително качество. Уловката е в това, че след година или две ще можете да създадете система, която ще създава още по-добро изображение и звук, ще има повече възможности, и ще е много по-евтина. Няма причина да избягвате тези плейъри със син лазер от първо поколение, стига да знаете, какво правите. Но не си правете генерални изводи за технологията изобщо, съдейки по плейърите, които днес се предлагат на пазара.
