Ако не завършим проекта за електронно правителство, няма да сме европейска държава
Категория: ИТ бизнес
Надя Кафкова
петък, 18 Май 2007 0:00ч
Мога спокойно да продължа интервюто от миналата година. Ако човек си позволява да лъже, той забравя и се обърква. Затова казвам нещата каквито са, дори и да не са лицеприятни.
Няма да приоритизирам извършеното. Ще изброя това, което е важно според мен, а не според отчетите. Първо: Агенцията като новосъздадена структура се утвърди като орган, който създава политиката в областта на ИКТ, което не бе лесно. Имаше две обстоятелства, които затрудняваха този процес от самото начало. Едното бе конституирането й като държавна агенция, а не министерство, което създава неравностойност с другите министерства. Второто е, че всяка новосъздадена структура трябва да си извоюва място, а към голяма част от ИКТ територията имаше и продължава да има и в момента претенции от други ведомства. Въпреки, че агенцията бе създадена няколко месеца по-рано на база структури от Министерството на транспорта и съобщенията и бе назначен председател, реално започна да работи от 1 януари 2006 г., когато към нея бяха присъединени с постановление мрежите за сигурност и отбрана. Това чувствително измени задачите на ДАИТС, нейната политика и практическа дейност. И това е логично, тъй като основната част от служителите й са именно в тези структури. Съставът изисква ежедневен поглед върху работата му и има постоянна необходимост от ресурс. Трябва да отбележа, че този ресурс както за миналата година, така и за тази е недостатъчен понякога дори за ежедневните разходи. Не се оплаквам, но се наложи да бъдат блокирани средства, предназначени за формиране политиката на ИКТ.
Започнахме да осъществяваме дейност в структурата на мрежите за сигурност и отбрана, което позволява да обслужваме МО и МВР, както и да развиваме тези мрежи.
Второ: Законодателната дейност. Ние като агенция нямаме право на законодателна инициатива и внасяме законите чрез Министерството на външните работи, но ние подготвяме законите и наредбите в областта на ИКТ.
Миналата година през март беше приет Закон за пощенските услуги. Подготвен бе и в момента се приема на второ четене изключително важният Закон за електронните съобщения. Той въвежда европейската регулаторна рамка от 2002 г. В момента в Европейския съюз се подготвя нова регулаторна рамка и ние ще можем да участваме пълноценно. Трето: за една година подготвихме и редица документи, свързани с международното участие на България в ИКТ инициативите. Възстановихме пълноценното си участие в Международния съюз по далекосъобщения (ITU), в който България членува от 1889 г., но нещата бяха изпуснати, и бяхме загубили позиции. Сега имаме сериозна перспектива. Страната ни е избрана за член на Съвета и вероятно ще бъде заместник-председател след март. Голямо признание е определянето на България за домакин на форума ITU ”Телеком Европа 2007”, който ще се състои от 3 до 6 декември. Спечелихме домакинството в съревнование с Женева и Букурещ. Конференция с изложба ще се състои за първи път в страна от Югоизточна Европа и това е сериозно признание.
През годината България постигна успех и на радиоконференцията в Женева, където се определят честотните диапазони на съседните държави. Ние отвоювахме 10 честоти за цифрово телевизионно излъчване с национално покритие. На всяка честота могат да се излъчват до 5 телевизионни канала, което означава, че в страната може да има 50 програми, излъчени цифрово. ДАИТС подготвя заедно със заинтересованите ведомства Национална програма за цифрово телевизионно излъчване, която ще осигури плавно преминаване до 2012 година от аналогово към цифрово излъчване.
В другия ни сектор – информационни технологии, значително разширихме местата за публичен достъп до Интернет с проекта за безжичен достъп в университетите. Освен това успяхме да продължим работата на телецентровете, като намерихме начин за финансиране.Там държавните служители се обучават по ИКТ и чужди езици. През годината открихме 15 нови телецентъра. Ако се реши въпросът с финансирането, проектът ще продължи успешно. Тези центрове бяха създадени с идеята да се самофинансират, но с изграждането им в малки населени места тази идея бе компрометирана поради липсата на парична маса там. Единственото възможно решение е те да са печеливши там, където това е възможно – в големите градове места, и да се преливат средства там, където има недостиг.
Няма да се спирам на всички проекти, но искам да отбележа проекта за доставка на Интернет в училищата. Агенцията в края на миналата година успя да разреши един проблем, който получи в наследство. Проектът за доставка на Интернет в училищата, както се знае, беше блокиран със съдебно решение. След многобройни срещи накрая бе постигната договорка и в момента консорциумът, воден от БТК, го изпълнява 1100. Не е решен и друг проблем, който получихме в наследство с откраднатите 100 мултимедийни проектора, но МОН е решил да закупи нови.
Важна част от дейността на ДАИТС е, че започна работа Координационният съвет по информационно общество, който аз председателствам. Освен Агенцията, в него влизат Министерствата на финансите, на икономиката и енергетиката, на образованието и науката, на държавната администрация и административната реформа. Предстои в работата на коалиционния съвет да се включи и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Съветът прие няколко много важни документа. Освен стратегия, по която се готви програма, приехме един много важен документ, който се отнася не само за електронното правителство, а и за бизнеса – това е рамка за оперативна съвместимост.
Съветът е място, където искаме да се върши нещо много важно, за което подготвяме нормативен документ - там да се обсъждат ИКТ проекти и се осъществява координиране. С това ще се избегне дублажът – правенето на едни и същи неща на няколко места, както сега се случва, както и дублиране на комуникационни мрежи. Един от успехите, който не мога да споделя, е, че Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерският съвет и ние се разбрахме как да изграждаме и управляваме съвместна инфраструктура. Всички ние имаме собствени мрежи, които трябва да се използват единно, за да се оползотворяват ресурсите им. Важно е да се каже, че това касае само опорните мрежи. Всички останали телекомуникационни услуги ще се извършват по договори с частни и държавни оператори.
Какви са предизвикателствата и проблемите пред България във връзка с членството в Европейския съюз и информационните и комуникационни технологии ?
Искам да подчертая, че по всички дейности, които сме извършили, приоритет ни е било осигуряването на еврочленството на България. С малки изключения ние се справихме с всички задължения, които страната ни има по Глава 19 – “Информационни технологии и телекомуникации”, и за които нашата институция отговаря. Там основните ни задължения бяха в телекомуникациите. Подготвихме двата най-важни закона. Вкарахме Закона за електронните съобщения и Закона за пощенските услуги. Все още реализиран поектът за единен телефонен номер за достъп 112. Досега има два пилотни проекта – в МВР Бургас и в Министерството на държавната политика при бедствията и аварии за София.
Специално внимание трябва да се обърне на изискванията за сигурност – става въпрос и за информационна, и за комуникационна сигурност. При информационната сигурност съществиват огромни бази данни, които се сверяват, за да се установи дали разговорите не са фалшиви. Тези данни трябва да бъдат защитени, още повече че съдържат лична информация.
Не можем да се спрем на всички неща, които се правят на европейско ниво. Участвам в Съвета на министрите по информационни технологии, който се събира редовно. Има интересни дейности, в които ние вече като страна-членка можем да участваме пълноценно. Например едно от последните неща е предложението на Еврокомисията по отношение на международния роуминг. През тази година предстои въвеждането на регулация, която да доведе до осезателно намаляване цените на международните разговори в рамките на Евросъюза.
Общо взето сме свършили повечето неща, свързани с евроинтеграцията. За съжаление като новосъздадена агенция нямахме възможност да организираме по такъв начин структурата си и да имаме повече права и възможности за това. Тази година смятаме да променим структурата и да създадем специално звено, което да работи по проекти на фондовете. Проблемът е в липсата на кадри в областта на управлението на проекти, а през следващите години това ще е от изключително значение. В нашата агенция за радост имаме много добри експерти, които са напълно запознати с европейските изисквания.
Как ще участва ДАИТС в решаването на въпроса с кадрите в ИКТ?
ДАИТС няма възможност да влияе пряко върху проблема с кадрите – можем да влияем само косвено, като настояваме пред Министерството на труда и социалните политика и Министерството на финансите да помислят за привличане на кадри в областта на ИКТ, които очевидно вече не достигат, от други страни, където има компактни маси българоезично население, като Украйна, Молдова и др. Това може да бъде и част от демографския план на страната. Това, в което агенцията може да участва, е ученето по време на целия живот. Започваме изграждането на център за професионална подготовка. Този център ще бъде изграден във Варна на базата на публично-частно партньорство. И второто е преподготовката – ние трябва да подпомагаме всичко, което идва от частния бизнес в тази област, като Cisco академията, инициативата на intel и др. Na[eto wedomstwo има задачата да регулира тези процеси и да помага за създаването на една по-добра среда. Със скромните бюджети, които имаме, се опитваме да създаваме проекти за обучение с насоченост към малките и средните предприятия, издаваме наръчници за населението и специалистите. МОН обаче има много сериозна задача в областта на ИКТ обучението по отношение създаването на съдържание и учебни помагала. Добре е да се използва румънскияt опит - техните колеги направиха конкурс сред учителите из цялата страна за написване на такива помагала. Това освен престиж за печелившите, бе и заплатено. Това е и стимул за изява, особено nа учители, които не са в големите градове и които може да се окаже, че са по-добри в създаването на такива материали.
Какви са перспективите пред проекта за електронно правителство и какви са основните задачи на агенцията за 2007 г.?
В оперативните програми за развитие на България, както е известно, няма пряка програма за ИКТ. Няма дори семантика за ИКТ. Казват ни, че можем да участваме хоризонтално, но всички знаят, че когато парите са определени за координиране от едно ведомство, обикновено то ги счита за свои. В оперативните програми са включени много изисквания за иновации, а там трудно ще мине без ИКТ. Единственият начин е да се дефинират проекти и ние това и ще направим. Така че въпросът ще се реши или ако има структурна промяна, т.е. Агенцията стане министерство и по този начин равностоен участник, и/или като се договорим със съответните ведомства. Така или иначе парите няма да могат да се усвоят изцяло.
Ние ще подготвим проекти - една сериозна дейност, която трябва да се организира добре и това е, което може да се направи по отношение на оперативните програми.
Лошото е, че парите за политика в сектора не са достатъчни. Оставени сме в рамките на миналогодишния бюджет. Например по отношение на електронното правителство 14 милиона са определени за МДААР, а при нас трябва да се направи регистър за стандартите и система за сертифициране, което също струва пари. Ние си разделихме дейността по електронното правителство условно, като всичко, което е „вътре”, е МДААР, а „вън” е ДАИТС. Има неща обаче, които са и наше задължение. Например става въпрос за единната система за обмен на данни и документи, защото тя се отнася не само до администрацията и електронното правителство, а трябва да включат и бизнеса – електронните транзакции и електронната търговия. Този проблем е структурен.
Така или иначе нашата задача по отношение на електронното правителство е телекомуникационната част, ние работим усилено по този въпрос. През това време МДААР трябва да се справи с организиране на услугите и данните. Едно е сигурно – проектът “е-правителство” трябва да бъде направен – той решава проблема с корупционния натиск, обслужването на едно гише и т.н. Това трябва да бъде направено, защото в противен случай няма да сме европейска държава.
През февруари ще открием иновационен център съвместно с Microsoft. В този център ще организираме консултации по оперативна съвместимост и информационна сигурност.
Основните приоритети за 2007 година в работата на ДАИТС са информационната сигурност, оперативната съвместимост изграждането на иновационни центрове. Ще продължим проекта за доставка на Интернет за училищата, безжичния достъп в университетите и изграждането на университетската мрежа. В момента по програма GEANT тя e 155 Мb/s, а в нашите университети стига 1-2 Мb/s. Европейската мрежа работи със скорост 2.5 Gb/s и в България тя трябва да стане колкото е възможно по скоро също 2.5 Gb/s, защото от тази година европейската мрежа ще премине на 10 Gb/s. Страната ни трябва да изпълни задълженията си по SeeLight, в която участваме заедно с Гърция и Румъния.
В областта на телекомуникациите през 2007-а трябва да завършим всичко, свързано с европейските регулации и освен Закона за Е-съобщения да подготвим всички подзаконови документи. Надявам се парламентът да приеме час по скоро Закона за електронните съобщения, за да се осигури пазарно развитие на телекомуникационния сектор.
