Пламен Вачков: Бюджетите на държавните ИКТ ресурси трябва да се управляват и контролират стриктно
Кое беше най-важното в дейността на ДАИТС през 2007 г. и коя е най-важната задача за 2008 г.?
През миналата година в Координационния съвет за информационно общество успяхме да изготвим документи, които ни осигуряват поглед върху информационните системи в страната и позволяват да даваме мнение като орган на МС. Всичко това се прави главно от експертите на ДАИТС. Смятам, че това е най-същественото събитие.
Много важно беше и пускането на националната мрежа в частта й на свързване на 19 областни центъра и вече можем да включим системите на някои ведомства. Това не е крайният етап – трябва да стане готов държавният пръстен, който се изгражда от МС. Но накрая трябва да се получи единна мрежа, която ще се управлява от едно място и това ще бъде ДАИТС, тъй като така е определено в Закона за електронните съобщения.
През 2007 г. успяхме да довършим всичко по приемането на обектите в мрежата и в основата си този процес е завършен. Има още някои неща, които БТК трябва да довърши според подписаното с нея споразумение. Тук е мястото да отбележа, че преди една седмица излязох от управителния съвет на БТК, както бях заявил още миналата година, и вече няма конфликт на интереси според европейските норми.
Миналата година бе приет и Законът за електронните съобщения – нов, модерно направен закон, който отговаря на ключовите директиви на ЕС, приети през 1998 г. Сега можем спокойно да се подготвим за следващата промяна в регулаторната рамка през 2008 г. Започна и влизането в сила на наредбите по закона – вече са минали четири от тях и вероятно скоро всички ще бъдат приети.
Агенцията има и много сериозна роля по всички европейски програми в областта на информационните технологии, като 7-ма рамкова, Safer Internet и други. Ще продължим да бъдем координатор на тези програми.
Имахме много значими международни прояви, като Иновационен ден в Брюксел, проведен съвместно с Майкрософт, с участието на премиера на Република България, както и срещи с европейски фирми и организации. През 2007 г. България беше избрана за заместник-председател на Съвета на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) и за председател на Бюджетната комисия. От април 2007 г. нашата страна председателства МОКС „Интерспутник”. ДАИТС беше приета в Регионалното сдружение по съобщения със статут на наблюдател. През ноември 2008 г. нашата страна ще участва в годишната сесия на Съвета на МСД, когато ще поеме председателството за следващия едногодишен период. През тази година у нас ще се проведе Форум по киберсигурност, който ще е организиран съвместно от МСД и ДАИТС.
През 2008 г. предстои развитие и доизграждане на Националната електронно-съобщителна мрежа за целите на държавното управление. Най-важната задача е изграждане на териториалните центрове на единния номер за спешни повиквания 112.
За 2008 г. остана недовършената ни работа по паспортизацията на държавните информационни системи и в момента подготвяме акция, за да довършим започнатото. Целта е да избегнем дублирането и феодалщината - министерствата обичат да си ограждат владенията и резултатът е, че не се спазва рамката за оперативна съвместимост от 2006 г.
Не сме постигнали все още координация на ИКТ ресурсите. В много страни, където съм бил, например Италия, а сега и в САЩ, имат стриктна система за наблюдение на бюджетите на ИКТ в държавните структури. В САЩ през миналата година този бюджет е бил 65 млрд. долара, а тази година е 71 млрд. Щом богати държави като Щатите централизират и наблюдават толкова внимателно ИКТ ресурсите си, би следвало да се предположи, че в по-бедна страна като България това следене ще е още по-строго. Надявам се, че тази година ще успеем да направим това на базата на споменатата паспортизация, която предвиждаме да проведем този път успешно, защото преди така и не получихме всички данни за отделните информационни системи.
Какво ще представлява Националният център за ИКТ? Каква е целта му и как американски организации и компании ще го подпомогнат?
Решението за създаването му още не е взето формално, но след посещението в САЩ отново се убедихме, че сме на прав път. Представяме си център за развитие на ИКТ и микроелектроника (нанотехнологии). Искаме да го направим с 50% осигурено финансиране от държавата и за останалата част да привлечем фирми, заинтересувани да участват в такъв проект. Целта е учените, които имат изследвания в това направление, да се ориентират към практическото им приложение. Тези иновации след това могат да бъдат внедрени в България, но също и в чужбина. Важното е, че ще бъдат български иновации. В момента правителството разглежда няколко предложения за такива центрове в различни области, включително ИКТ, и се надяваме, че проектът ще бъде одобрен. По-нататъшните ни планове за него са до голяма степен разработени. Поканихме американски компании при посещението си и те изявиха желание да участват. Такива разговори имахме със Cisco и IBM. Майкрософт по принцип не участват пряко в такива структури, но след като се създаде консорциумът, имат механизми, по които да се включат, както са партньор в проекта „Телецентрове” и току-що връчиха отново чек за 70 000 евро за неговото развитие.
Вероятно това ще бъде нестопанска организация с външни звена, които да генерират приходи. Но основните инвестиции в оборудване ще бъдат от самия център на базата на публично-частно партньорство. Все още нямаме подписани документи, в стадий на подготовка сме и процесът е сложен, защото е важно да се направи нещо, което да работи, иначе няма смисъл. България ще осигурява научни работници, което означава, че трябва да имаме подкрепата и на университетите. Смятам, че в скоро време ще можем да анонсираме нещо по-конкретно.
Възстановяването след бедствия и информационната сигурност са горещи теми в света – на какъв етап е България в тези области?
Ние като агенция отговаряме за информационната и комуникационната сигурност и сме я обявили за приоритет. Още миналата година пуснахме конкурси, определихме какво ще правим и по какъв начин нашата държава ще участва, тъй като ДАИТС представлява страната ни пред ENISA (European Network and Information Security Agency). ИКТ сигурността е част от оперативната съвместимост, така че определено ще работим много в тази област. Освен това обществото е твърде чувствително към нея, както видяхме при наредбата за задържането на данните от телекомуникационните оператори и предоставянето им на полицейските служби при поискване. Протестът, макар и малоброен, показа, че все още не се разбират европейските приоритети и че ние имаме задължение да го направим. Още повече че сме изготвили наредбата във възможно най-лекия вариант – при срокове от 6 месеца до 3 години сме поставили срок една година. Няма опасност за личните данни изобщо. И досега в законодателството ни имаше разпоредба да се предоставят данните при съдебна заповед, така че новата наредба не променя, а по-скоро подобрява нещата, тъй като в старите документи нямаше поставен срок. Разбира се, в аргументите на протестиращите има и разумни доводи, които ще вземем под внимание – например не е определено при какви престъпления ще се иска тази информация – не би трябвало това да става с повод и без повод.
Възстановяването при бедствия е много важна задача на агенцията. И сега извършваме тази услуга за n на брой държавни организации, които не мога да назова, но става въпрос за места с големи масиви данни, които те репликират някъде, а ние предоставяме възстановяване при бедствия. Обектите ни са много подходящи, тъй като са абсолютно защитени. При подобна защита не е необходимо дори да сме в различни земетръсни зони. Тази дейност ще се разраства, като се имат предвид щетите при загуба на такива данни.
По отношение на друг тип аварии също имаме проекти. Миналата седмица МС прие наредба за пространствените бази данни - един въпрос, който все повече е във фокуса на ЕС. Чрез проекта Inspire те са решили да сложат ред в къщата. Установено е, че от север на юг отместването в координатите, ползвани от отделните страни, достига десетки метри. Това е проблем за функционирането на Галилео, GPS и други системи. ДАИТС е координатор и по Галилео, и по Inspire и свършихме много добра работа в Европейския съюз.
По други проекти, за които отговаряме – например за оценка на сеизмичния риск, имаме странични данни от спътниците, които могат да се използват от други ведомства и от общините. Например имаме карти, с които следим влагата, и ако се наблюдава как набъбва дигата на язовира, може да се предположи кога ще се скъса. По същия начин може да се предвиди и кога ще излезе реката от коритото – бреговата почва първо се насища с вода.
Какви са ангажиментите ви по електронното правителство и в какъв стадий е то?
Нашите ангажименти са свързани с комуникацията и ние ги изпълнихме. Ще покажем и в иновационния ни център това, което се направи в няколко общини, за да могат другите да ги видят и да ги вземат за тестване. За останалата част - все още нямаме информация на какъв етап са двадесетте индикативни услуги и какво ще има в сървърните ферми. Но моето мнение, което винаги съм споделял, е, че като идеология електронното правителство трябва да е нецентрализирана нейерархична структура. Това се потвърди и от видяното в САЩ. Електронното правителство не е корпоративна система. В САЩ например паралелно с телефона за спешни повиквания 911 е направен и 311 – за неспешни въпроси. Операторите там имат на разположение огромно количество информация, организирана в специални портали, но ако преценят, че повикването е спешно, го прехвърлят към 911, където също има отделни служби за различните видове инциденти - медицински, природни, пожар или други, и упътванията дава съответен специалист. Тоест системите са паралелни и освен това за еднаквост на интерфейсите и лесно ползване има обща уеб базирана система. Според мен и българското електронно правителство трябва да следва тази концепция.
