Е-здравеопазване – след три години
Терминът „електронно здравеопазване“ има множество аспекти. Като цяло с него се означава прехвърлянето върху електронни носители на цялата информация свързана със здравеопазването, както и предоставянето й в Мрежата за употреба от оторизираните лица. Под цялата информация се разбират личните и медицински данни на системата, документооборотът свързан с НЗОК, заплащане на здравните услуги по банков път и др. Предимствата на подобна система са неизброими. На първо място всеки лекар ще има пълен достъп до здравния картон на пациента и всички данни свързани с това. Контакти с личния лекар, предишни заболявания, диагнози, алергии и прочие. Системата предполага, че всички рецепти и талони на касата ще се изготвят в цифров вид на готови формуляри, което свежда възможностите за грешки и злоупотреби до минимум, като съкращава и времето за прегледи. Всеки пациент разполага с индивидуална карта, която служи като своеобразен медицински картон. При посещение в аптеката фармацевтът може да види данните от последните прегледи и да получи рецептата за съответния болен по интернет. За функционирането на тази система са разработени различни софтуерни продукти, които управляват процеса. „Е-здравеопазването“ обхваща и по-мащабни дейности, като например цялостният софтуер за управление на болници и регулирането на взаимоотношенията им с НЗОК. В световен мащаб и особено в страните от Западна Европа процесите на внедряване на е-здравеопазването са доста напреднали. У нас все още не е напълно изградена инфраструктурата, която да осигури цялостното реализиране на концепцията, и системата се нуждае от време, за да разгърне целият си потенциал. Е-здравеопазването трябва да стане факт заради стандартите на Евросъюза, но кога ще се случи това? Ще останат ли в историята безкрайните опашки пред кабинетите на личните лекари и яростната борба за талоните за прегледи? И за кое поколение?
Перспективите за развитие при внедряването на информационни технологии в здравеопазването и в частност създаването на Националния здравен портал на българското електронно правителство вълнуват всички нас. Ще престанат ли лекарите да бъдат преди всичко бюрократи, а медицинските сестри – машинописки? И какви са шансовете здравната реформа да придобие положително значение в обозримото бъдеще, след като вече години наред неуредиците в системата извикват носталгия по болниците на социализма?
Отговорите на тези въпроси може би се крият в проекта, иницииран от МЗ и МДААР в сътрудничество с консорциум “Информационни технологии в здравеопазването”, целящ създаването на Национален електронен здравен портал и внедряване на личен електронен здравен запис за 40 хиляди души в държавната администрация. За електронните медицински картони и особеностите по проекта разговаряме с д-р Любомир Праматаров, представител на един от участниците в консорциума - InterComponentWare България.
Ще бъдат ли достатъчно надеждно защитени от злоупотреби личните данни на потребителите на здравния портал?
Информацията за потребителите ще е с максимална степен на защита. Достъпът до тях ще става през националният здравен портал, чрез специално защитено приложение, което изграждаме. На практика самият портал притежава много ефективни механизми за защита, но е включена възможност за допълнително потвърждаване, с която пациентите или лекарите ще имат право на достъп до съответните данни. Системата изключва възможността за неоторизиран достъп до лична здравна информация.На какъв принцип ще се извършва тази оторизация? Ще имат ли работодателите достъп до здравните досиета на своите служители и въобще какъв ще е регламентът в това отношение?
Специално в нашия проект работодател е само държавата, но ако разсъждаваме по принцип, работодателите няма да имат достъп до данните на своите служители. Защото това са лични здравни данни и в случая само потребителите ще разполагат с тази информация. Те ще имат възможност да оторизират хората, които да оперират с тези данни. Ако потребителят прецени, че неговият работодател трябва да има достъп до този вид данни, той може да регламентира това. В противен случай работодателят няма да ги вижда. Също така достъп до данните ще имат само тези здравни служители, които са избрани от пациента, а не произволни медицински лица.
Възможен ли е временен достъп до тези лични здравни данни? Например техният собственик да оторизира някой само за един месец?
Да, може да се регламентира временна оторизация, може да се даде и различно ниво на достъп до информацията. Потребителят би могъл да степенува важността на данните в здравния си картон. Определен човек или медицинско лице може да има достъп до част от тях, но не и до тази информация, която потребителят не желае да бъде предоставяна.
Спрямо другите страни от Европейския съюз къде стои нашето електронно здравеопазване?
Електронна здравна система в България все още няма. Тя е в период на изграждане. Интересно е, че в другите страни на ЕС са стартирали подобни процеси и те са в различна степен на изграждане. Има държави, които са много напреднали. Естония например традиционно се слави с много силно развито електронно правителство. Словения също е пример за внедряване на електронни здравни данни. Точно с тези водещи страни България в момента не може да се мери и все пак това, че тя е една централизирана държава, дава възможност информационните технологии по-бързо да навлизат при нас, отколкото в големите европейски страни. Ще дам за пример Германия, на която е отнело три години само за да дефинира модела, по който да се изгради архитектурата на електронните здравни карти. А ние за по-малко от 9 месеца създадохме работещ проект за тези карти в Сливница, макар че трябва да призная – използвахме и готови технологии от Германия.
Принципно е трудно да се каже коя страна от ЕС е най-напреднала във всички приложения, свързани с електронното здравеопазване. Това, което може да се твърди със сигурност е, че каквито и проекти да сме замислили да рализираме тук, те са в съответствие с европейските разбирания за системна интеграция. Тоест нашите системи, така, както се залагат и се изпълняват към момента, са в пълно съответствие с европейските изисквания. Мисля, че това е по-важно.
Какви промени ще донесе за редовия здравен потребител и съответно за здравния работник Националният здравен портал?
Това, което всяка една електронна система трябва да прави, не е да променя процесите в държавата и в частност в здравеопазването, а да ги подпомага, тоест да ги оптимизира. От тази гледна точка системата, която внедряваме, ще подобри информираността за здравния статус на отделните потребители. Продуктът дава възможност да се създава един пълен медицински картон на пациента, с който той ще разполага на практика по всяко време. И ще може да го предостави на всеки специалист, така че той да е максимално информиран и да вземе по-добро решение от медицинска гледна точка. Ние смятаме, че с въвеждането на пилотния проект ще подобрим информираността на всички български граждани, включително и на медицинските специалисти, по отношение използването на здравния портал. Също сме на мнение, че с въвеждането на личния електронен здравен запис ще подобрим информираността на медицинските специалисти и ще им дадем възможност да работят по качествено.Има ли някаква застраховка при съхранението на бъдещите електронни медицински картони? Те само в цифров вид ли ще се пазят или и на хартия?
Идеята е информацията да се съхранява в цифров вид. Това, че я няма на хартиен носител, не е голям проблем, защото тя един път се съхранява в системата, а след като мине определен период от време, се архивира отново в цифров вид. Така ще може да се пази по-дълго от хартиените документи. Това са обикновено твърди дискове, които за разлика от магнитните носители имат почти безкрайна трайност.Ще се съхраняват ли електронните здравни записи на няколко места, в случай че изчезнат?
Към момента такова нещо няма. Записите ще се пазят само в Центъра за електронно правителство, изграден към Министерството на държавната администрация и административната реформа. Дори да разпределим данните на две места, те пак ще се пазят само в центъра. Допълнително обаче пациентите ще разполагат с документи, които ще са първоизточникът на тази информация. Така те ще ги имат и при себе си. От тази гледна точка може да се каже, че има известно дублиране. В момента обаче няма ефективна концепция за така наречения disaster recovery център, който да възстанови пълния обем данни в случай, че центърът на държавната администрация спре да работи.Какво е бъдещето пред електронното здравеопазване в страната след завършването на проекта?
Важно е хората да започнат да използват медицинска информация, генерирана в проекта, защото най-добрият показател дали една система е добре изградена е нейната използваемост. В случай че обхванатите в проекта 40 хиляди потребители използват активно системата, в близко бъдеще тя ще се разпространи върху всички държавни служители. В по-далечно време, подобно на националния правителствен портал, който е за всички граждани, се надяваме ако системата докаже своята използваемост и върши работа, да обхване цялото население.
Можете ли приблизително да се ангажирате с някакви срокове?
Логично е, след като тази система се изгради, да се повиши количеството на постъпващите данни. Тоест в следващите година-две най-важният въпрос ще бъде всички здравни системи, които съществуват в момента или тепърва ще бъдат изградени, да могат да се интегрират към здравния портал, който ние изграждаме за държавните служители. Включването на всички български граждани не е голям проблем, но имайки предвид сроковете за развитие и внедряване на технологии в България, мисля, че ще бъде оптимистично, ако кажа, че това ще стане в следващите две години. Може би ще ни бъдат необходими три или повече.
