Знанието доминира в съвременната икономика
Днешните организации управляват и съхраняват компетенциите на служителите си
В съвременната глобална икономика все по-голямо значение придобива достъпът до информация. Неслучайно XXI век е наричан „векът на информацията”. Но информацията не като набор от съхранени данни, а като знание, което ни позволява да се възползваме адекватно от заобикалящите ни възможности и да реализираме максимална печалба на пазара. В нашия информационен век обаче става все по-трудно да отделиш необходимите елементи от огромните количества складирани данни и да успееш да ги структурираш по такъв начин, че да бъдат максимално достъпни на служителите. Един вид „да отсееш плявата от зърното“. На пръв поглед изглежда лесно, но какво ще кажете, ако става въпрос за предприятие с около 100 служители с различни сфери на дейност? Или огромни компании като DHL и HP? Тъй като в съвременните условия информацията се съхранява предимно на цифрови носители, нормално е решението на проблема да дойде като софтуерна система. Това доведе до възникването на така наречените системи за управление на знанието - Knowledge Management Systems.
Какво точно представлява Knowledge Management Systems?
Съществуват редица сухи дефиниции за Knowledge Management. Най-компактно това понятие може да се определи като система, която събира и управлява цялото знание и информация – регулации, ценни телефонни номера, адреси, рождени дати на служителите на фирмата, т.е. всичко, нужно за дейността й. Важното е да се обновява и запазва информацията от нежелани намеси. С други думи, системите за управление на знанието се стремят да концентрират целия обем от информация в дадена компания в лесно достъпен за служителите масив, разбира се, с необходимата степен на защита срещу евентуални неоторизирани потребители. Те разполагат с мощен търсещ компонент, който да позволи на служителите бързо и лесно да намират необходимите им данни. Друга важна функция на подобни системи е механизмът за адаптивна навигация, който представлява вид изкуствен интелект. Неговата задача е да запаметява грешки, допуснати при определени обстоятелства, и да предупреждава служителите, ако възникнат условия за повтарянето им. От голямо значение е и възможността на системите за управление на знанието да се обновяват непрекъснато. Това означава, че знанията на всеки служител, касаещи задачите му, постоянно постъпват във фирмената база данни. Така компанията се застрахова от евентуална загуба на данни при непредвидени рискове, които могат да сполетят нейните работници – например преминаване на друга работа, продължителен отпуск по болест, внезапна смърт, майчинство и т.н. Тази функция е особено полезна, когато става въпрос за ръководни кадри, които боравят с много ценна информация. Или накратко казано, Knowledge Management Systems осигуряват бързо редактиране и регулиране на данните, както и улеснено боравене с тях.
„Да управляваш информацията означава да управляваш знанието, а да управляваш знанието – да управляваш бъдещето“ - Филип Котлер, гуру в маркетинга
Какви са приложенията на софтуера за управление на знанието?
Системите за управление на знанието могат да обслужват най-различни сфери на човешката дейност. На практика е невъзможно да се изброят всичките им приложения. Софтуерът е изключително полезен, когато става въпрос за колцентрове. Той позволява на операторите само с едно кликване да намират предварително подготвените отговори на често задавани въпроси, а това значително повишава скоростта и броя на обслужваните клиенти. Електронните и печатните медии също предлагат широко поле за дейност на системите за управление на знанието. С тях журналистите получават достъп до цялата информация, която колегите им са събрали до момента, както и възможност да се ориентират в постоянния поток от данни, който залива една медия. Доскоро тези системи се смятаха за приоритет на големите корпорации. Но последните тенденции в използването на Knowledge Management Systems препоръчват внедряването им в малки компании. Досега фирмите с персонал от 70-100 души се разглеждаха от мениджърите като сплотен колектив, в който достъпът до информация е „лесна работа“. Това обаче е голяма заблуда.
„Управлението на бъдещето е управление на много пари“ - Авишай Чермеш, президент на компания DS Knowledge
Трябва да се има предвид, че системите за управление на знанието не са панацея и ако се прекали с използването им, може да се постигне отрицателен ефект. Такъв например е задръстването на информационните канали на фирмата или, иначе казано, ефектът на „говорилнята“ – процес, при който твърде много хора се опитват да кажат нещо на един човек и се чудят защо той не ги слуша.
Бъдещето пред Knowledge Management Systems е внедряването им в сфери, които за разлика от пазарните са с по-бавна възвръщаемост на вложените средства. Но това не значи, че управлението на информационния масив е по-малко належащо. Например училищата и университетите, както и научните информационни масиви, предоставят прекрасни перспективи за приложение на системите за управление на знанието, които предполагат плодотворни резултати в бъдеще. За съжаление у нас често финансовите ресурси са недостатъчни за закупуването на такива продукти. Не трябва обаче да забравяме, че живеем в глобална икономика, в която доминиращо е преди всичко знанието.

