Перспективите за използването на Грид - световните и европейски системи от компютри за съвместна работа при решаването на сложни задачи от областите на науката и технологиите от българските изследователи, както и развитието на националната Грид инфраструктура и приложения, ще бъдат обсъждани на семинар на 21 януари от 9,00 часа в зала "Адакта" на хотел Рила. Дискусията се организира от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и Института за паралелна обработка на информация (ИПОИ-БАН).
Участниците в семинара са ръководители от водещи научни институции в страната. Председателят на ДАИТС Пламен Вачков ще представи политиката на агенцията за развитие на информационните технологии и електронните съобщения и услуги, Робърт Джоунс (Европейки институт за ядрени изследвания, CERN, Женева) ще говори за най-голямата научна мрежа за изчисления EGEE-II, която се определя от експертите за едно от седемте чудеса в областта на информационните технологии. Огнян Принят (Гръцката организация за изследователски и технологични мрежи GRNET) ще запознае участниците в дискусията за активностите в областта на е-инфраструктурите в Югоизточна Европа. Презентацията на Панайотис Луридас (GRNET) е за опита на Гърция в изграждането на национален грид, а на Емануил Атанасов (Институт за паралелна обработка на информацията – БАН) за състоянието и перспективите на грид-инфраструктурата и грид-приложенията в България.
Общността на грид-потребителите включва над 10 научни области – от астрофизика, изчислителна химия и науки за Земята до ядрен синтез. Индустриалният сектор също използва грид-технологиите.
Пилотните приложни области на съвместната работа във виртуални организации са физиката и биомедицината, като в момента се реализират експерименти в проучвания за еволюцията на вселената, търсене на нови лекарства, включително и срещу птичия грип, хирургията и др. Български изчислителни ресурси и български учени участват в тези изследвания.
Колективът от ИПОИ–БАН създаде две оригинални грид-приложения: SALUTE и ENVMOD в областта на физика на полупроводниците и изследването на замърсяването на околната среда. Получените резултати имат приложение при проектиране на нови нано-устройства и в проследяване на концентрациите на голям брой замърсители на околната среда.
