Началник по Интернет - защо пък не!
Категория: ИТ бизнес
it FORUM
понеделник, 5 Септември 2005 0:00ч
Да се позволи на сътрудниците сами да си избират началник по Интернет на пръв поглед изглежда доста авангардно. Но когато става ясно, че тази идея е съблазнила дори компания с оборот 11,48 млрд. долара и 52 хиляди служители в 80 страни, явно нещата изглеждат по-сериозно.
Мисълта да се организира работата на един екип с помощта на Интернет всъщност не е нова. Нещо повече - тя е от зората на появата на Мрежата. Обикновено във виртуалното пространство нещата изглеждат банални - сайт, достъп до който имат само сътрудниците от компанията. Там се съхранява определена информация, която не е предназначена за чужди очи. Според повечето разчети за фирма с 15 души персонал дори сдобиването със собствен сайт е разточителство.
По друг начин изглеждат обаче нещата, когато хиляди сътрудници на една компания се намират в различни части на света. Ясно е, че работата им се облекчава с помощта на Мрежата и наличието на една добре организирана Интернет система. Функционалните възможности на тази система са твърде разнообразни - използване на видеоконферентни връзки, VoIP, програми за планиране на работното време. Всичко, в това число и системи за избор на началник. Това е направила компанията Schlumberger, занимаваща се с разработка на нефтени находища.
Логиката на ръководството на тази компания е проста. “Ние нищо не знаем за хилядите служители, които работят за нас, но те познават своите проблеми и възможностите за разрешаването им. Така че нека сами да решават своите въпроси”, смятат шефовете. И решават изборът на началници да бъде направен по Интернет.
На практика осъществяването на задачата изглеждало така: на корпоративния сайт били създадени различни групи - на физици, химици, биолози, за решаването на текущи проблеми и обсъждането им между всички сътрудници. Направили редица виртуални кампании и всяка група заявила своите проблеми, обсъждала различни кандидатури за ръководители. Например някой си Джон Афилака, инженер от Нигерия, оглавил групата на техническите специалисти в областта на разработката на нови нефтени залежи. Сега 20% от времето си той прекарва в организиране на работата.
Въпреки формализирането на системата на гласуване се оказало, че някои хора могат да се превърнат в лидери на своите екипи.
Дали моделът, въведен от Schlumberger, ще се окаже ефективен, ще стане ясно след не по-малко от една година. Факт е обаче, че този модел сега мобилизира най-активните и талантливи сътрудници на компанията.

