Проф. Божил Добрев: До две години ще изградим основата на е-правителството
Категория: ИТ политика
it FORUM
понеделник, 19 Декември 2005 0:00ч
За кого е пътеводител книгата?
Пътеводител за електронно правителство е предназначен за всички, които имат отношение към изграждането на електронно парвителство в България и разбира се - за потребителите –гражданите, които биха се заинтересували да разберат нещо повече – служители от държавната администрация, студенти, научни работници, специалисти от ИТ фирмите. Опитали сме се да съберем на едно място цялата налична информация за изграждане на електронното правителство. Обясняваме какво е приложението на електрононното правителство, какво е използването на ИКТ, какви са факторите за успешна реализация на електронно правителство, какви са постиженията. Включили сме методика от 10 стъпки – базирана на чуждия и нашия опит, направляваща как да се изгради електронно правителство. И разбира се сме се постарали на едно място да представим световния опит. Терминологичният речник, пък се надяваме да помогне на всеки, който се занимава с преводи в областта. Има и списък с полезни линкове.
Книгата не е учебник, не е студиа, затова го нарекохме пътеводител – тя показва на различните групи читатели това, от което имат нужда в процеса на изграждане на електронното правителство.
Стигна ли вече до държавната администграция, общините?
До държавната администрация стигна – беше изпратена до всички министерства, беше направено представяне съвместно с ДАИТС. Предоставена е и на ръководството и служителите в министерството на Държавната администрация. Предстои да стигне до общините чрез Института по публична администрация и европейска интеграция и чрез Националната асоциация на българските общини.
На какъв етап е българското електронно правителство, каква е вашата оценка?
В книгата тази оценка е илюстрирана с пирмери, с данни, от Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, от КЦИКУТ към МС, от международни организации. Има разминаване между чуждестранните оценки и тези на българските източници, но това се дължи главно на различни методики. Но определено в рамките на ЕС България е все още на незавидното последно място.
Разбира се, не малко нещо е постигнато – има национална стратегия за изграждане на електронно правителство, има успешни проекти в пет-шест общини – като Варна, Добрич, Стара Загора. На централно равнище успешно се предлагат електронни услуги, свързани с данъци, с осигурителни вноски. Но като цяло от една страна списъкът на услугите е все още сравнително малък, от друга страна - възможностите, които имат потенциалните потребители са малки – броят на потребители на Интернет в България е твърде нисък. Освен това цената на електронния подпис е висока, има проблеми и в правната рамка, тъй като съществуващото законодателство, уреждащо отношенията между фирми, граждани и администрацията спъва ефективното използване на Интернет.
Лично моята оценка е, че се намираме в началото. Има ясно изразена политическа воля, сварнително добро коопериране между държавнат администрация, водещите ИТ фирми, някои висши учебни заведения, неправителствени организации. Това, което липсва, освен финансирането, е един критичен анализ на законодателството и координация между всички участници в този процес – както на финансовите средства, така и на използването на добри практики и в Българпия и в чужбина. Бих препоръчал като компенсация на това изостване да се прескочат някои етапи, да се избегнат някои грешки, които бяха допуснати в другите страни и да се отиде на едно по-високо равнище на предлагане на услуги – изграждане на центрове за обществен достъп до Интернет на публични места - библиотеки, търговски центрове. Освен това да се реализира така нареченото служебно начало – информацията, между отделните административни служби, инициирана по заявка на гражданина, да върви по Интернет и да се премахне ролята на гражданине като куриер на няколко административни служби
От коя страна България може да почерпи опит – до кой модел сме най-близко?
Дори в съседна Румъния има неща, които могат да са полезни на България – там, например, е създадена много по-добра организация на e-government, включвайки активно ИТ сектора, правителството, неправителствени организации. Но не бих казал, че може да се вземе определен модел, който да се пръхвърли тук. Още повече, че някои добри практики са били актуални преди пет години, а сега вече не са. Вече в страни като Южна Корея, Сингапур се търсят по-модерни решения. Когато говорим за организация – препоръчвам опита на Великобритания. Това е един завършен модел – и като организация, и като сътрудничество и финансиране. Ако говорим за ускорение на потреблението на компютри – може да се ползва опита на Естония.
Някои общини вече прилагат отворен код. Какво е вашето мнение – за или против?
Определено това се стимулира и от ЕС. В цял свят общините не са богати и използването софтуер с отворен код е добър начин за реализация на e-government. Там, където тепърва ще се правят нови приложение препоръчвам да се използа софтуер с отворен код за платформата, върху която после да се надграждат другите приложения.
Кога в България ще има едно реално действащо електронно правителство?
Аз и в книгата казвам, че изграждането на електронно превителство е един процес, който има начало и то е поставено в България. Но не бих казал, че този процес ще има някога край. Дори след една-две години всички тези 20 услуги, които се изискват да могат да се предлагат, това не означава, че електронното правителство е изградено и оттук нататък само ще го ползваме и консумираме. Този списък не изчерпва всички възможности и на него трябва да гледа като на препоръчителен. Всяка община трябва да прецени, какво й трябва - и при електронното правителство пазарът определя какви са приоритетите.
Ако говорим за една от основите на електроннто правителство – връзка на административните структури чрез мрежа и разработване на Инернет страници, оптимистичната ми прогноза е, че в близките две-три години в България това може да се постигне.
