Бизнесът недоволен от предложените промени в ЗОП
Категория: ИТ бизнес
it FORUM
понеделник, 19 Декември 2005 0:00ч
Предвижда се въвеждането на някои нови процедури:
- състезателен диалог - може да се прилага от възложители в публичния сектор (т.нар. класически възложители), когато предмета на обществената поръчка е сложен и нейното възлагане е невъзможно чрез използването на открита или ограничена процедура. Критерият за избор на изпълнител е икономически най-изгодната оферта. Състезателният диалог е една възможност за възложителя. Той не е длъжен, но може да възложи обществена поръчка чрез тази възможност;
- сключване на рамково споразумение от класически възложители. Съгласно действащата в момента уредба, само т.нар. секторни възложители могат да сключват такова споразумение. Рамковото споразумение може да се сключи с едно или с няколко лица. Преценката е на възложителя според неговите нужди и предмета на поръчката.
Законопроектът дава възможност на възложителите да създават динамична система за доставки. Това е изцяло електронен процес за осъществяване на обичайни доставки. Всеки кандидат, който отговаря на критериите за подбор и представи предварителна оферта може да бъде включен в системата по всяко време на нейното действие. Когато спецификациите на поръчката са точно определени, възложителите могат да определят изпълнител на обществена поръчка чрез използването на електронен търг като това следва да бъде указано в обявлението. Не могат да бъдат обект на електронен търг обществени поръчки за услуги и строителство, които имат за предмет интелектуална дейност;
Възложителите имат задължение да изпращат обявления и информация и до Европейската комисия, когато стойността на поръчката е над определените в директивите прагове.
Според Камен Колев от Българска стопанска камара промените в закона са съобразени с европейските правни разпоредби и по-конкретно Директива 2004/18/ЕС и Директива 2004/17/ЕС, които ще спомогнат за унифициране на процедурите. Според него досегашната процедура по обжалванията - арбитражната форма - е слабо популярна сред бизнес средите поради непознаването на тази възможност. "Очаквахме повече промени в закона. Според нас в процедурите остава заложен конфликтът на интереси, тъй като все още съществува възможността една компания да може да възлага поръчките на свои собствени фирми. Друг важен проблем е, че българските фирми все по-малко участват в търгове, които се финансират по програми и чрез фондове на ЕС. Залагат се излишни тежести, които ограничават участието на българските фирми в търговете." От Камарата предлагат осигуряване на равностоен достъп до търговете, а именно : да не се допуска участието в тръжни процедури на фирми от държави извън ЕС, където наши компании не се допускат до участие в подобни търгове.
В ИТ бранша се коментира факта, че при изготвянето и на този законопроект професионалистите с опит и експертите не са били търсени за съвет. Налага се мнението, че не са избегнати недостатъците на предишния закон, а промените са насочени към предоставяне на повече права на възложителите и ограничаване на правата на изпълнителите. На практика почти няма значителни изменения освен двете нови процедури.
Председателят на БАИТ Златко Златков сподели, че експерти от браншовата организация не са били търсени за мнение в процеса на изготвяне на законопроекта. Според Йордан Кисьов, председател на комисията по нелоялна конкуренция в БАИТ и управител на Риск Електроникс измененията в ЗОП се правят формално, прави се механично преписване на директиви на ЕС. С този закон се отказват права на изпълнителите и дава пълна свобода на възложителите. "Не се правят промени в интерес на бизнеса, законодателите не искат да слушат бизнеса. Новият закон е по-слаб от този от 1999 г." смята Кисьов. Според него това е един неработещ закон, защото никой не следи прилагането му по същество.
Не са малко и опасенията, че чрез новата процедура на т.нар състезателен диалог ще се стигне до намаляване на прозрачността по избора на изпълнител, тъй като не е ясно по какъв критерий ще се избират фирмите. Има принципно сгрешени неща, като например процедурата за обжалване на решение, която е предвидено да се прилага чрез ГПК. Досега оспорванията бяха предмет административното производство.
Иванка Кюркиева от ПроСофт е категорична, че предложените промени няма да доведат до сериозни и смислени подобрения в Закона. "За мен са направени само механични подобрения, не е променена философията на закона. Не съм оптимист, че ще корупцията ще намалее, а процедурата ще се подобри".
Все пак остава известна надежда, че до 1 юни 2006 г., когато ЗИДЗОП трябва да влезе в сила, законодателната власт ще потърси мнението на браншовите организации и ще бъдат направени исканите промени, за да бъде приет един действително работещ закон. В противен случай бизнесът по-добре да заложи на корупционните практики, както образно се изрази представител на водеща ИТ фирма у нас.
