България трябва да стане място за развитие на софтуерната индустрия Важното е да се наложиш като професионалист, убедена е Елена Маринова
Категория: ИТ бизнес
it FORUM
понеделник, 20 Февруари 2006 0:00ч
"Две са нещата, за които винаги съм била убедена, че няма да правя: да имам собствен бизнес, и да се занимавам със софтуер. Но вече шеста година правя и двете.”
За Мусала Софт
"Бях в ІV курс, когато се запознах Делян Лилов, който е настоящият ни изпълнителен директор. По онова време той работеше в една софтуерна компания, но имаше идеи за стартиране на собствена фирма. И от дума на дума, с идеята "малко да ми помогнеш като човек, наясно с бизнеса" - работим заедно вече шест години."
И двамата родители на Елена са свързани с ИТ бранша. Явно крушата не пада по-далеч от дървото, защото в крайна сметка и тя стига до софтуера. След пети клас постъпва в СМГ с висок резултат от олимпиада. Учи две години там, след което решава да отиде в английската гимназия, за да научи добре езика. Завършва специалност "Икономика" в Стопанския факултет на СУ "Климент Охридски", а паралелно посещава и лекциите по "Стопанско управление". След това логично идва и магистратурата по "Стратегически мениджмънт". По същото време се включва и в работата по създаването на фирма Мусала Софт.
"Сега изобщо не съжалявам, защото работата ми е страшно интересна. Колкото шанс, толкова и наше постижение е фактът, че работим с много големи фирми - наши клиенти са HP, IBM, SAP, British American Tobacco и др."
Екипът на Мусала Софт в момента се състои от около 100 човека и е със средна възраст 26,5 години. Повечето от тях са програмисти. "Правим страхотен team building, обикновено през есента. Забавляваме се, но и обсъждаме всичко, което ни вълнува в работата. Имаме футболен отбор и сме решени да спечелим футболната ИТ лига. Е, засега сме най-добри в анализите след мача, на халба бира. През тази година създадохме и баскетболен отбор. Имаме си и група по тае- бо и отбор по стрелба - предимно женски. Според мен този, който не може да се весели добре, не може и да работи добре."
За БАСКОМ
"Отначало смятах, че не познавам хората от бранша, защото съм нова. Обаче, се оказа, че повечето фирми са с над 10 - годишна дейност, а хората от тях не се познават. За мен това бе основната причина за създаването на БАСКОМ, макар, че имаше и конкретен повод - проблемът с ДДС-то за софтуера за износ.
С много от фирмите, с които сме конкуренти на пазара на труда, имаме много общи виждания за бранша, за това как да се налага образа на България навън. Затова постепенно успяхме да наложим единна си визия пред света."
За възможностите ни
"България има потенциал и може да бъде много добро място за развитие на софтуерна индустрия. Това, което страната ни трябва да прави, е да се позиционира във високия сегмент - малки екипи, специализирани в тясна област, които да могат да се справят и с недобре дефинирани проекти. А и това са дейности, за които се плаща повече.
От няколко години е активно ангажирана и с брандинг на България. "Това се дължи донякъде и на работата ми в БАСКОМ, където се занимавам основно с експорта. Смятам, че ако успеем да наложим и марката България, това още повече ще повиши цената ни, защото клиентите ще са сигурни, че работата ще бъде свършена, и то добре. През последните години страната ни присъства на картата на всички големи компании. Но за да се наложи марката България, е необходимо държавата да демонстрира подкрепа, да говори за този сектор и да доказва силата на му по време на срещи на високо равнище. Това е работа по имиджа, която не струва много, но е с много силен ефект", категорична е Елена Маринова.
Младите таланти
Това е любимата тема на Елена, ентусиазмът, с който говори за инициативите на Мусала Софт в подкрепа на младите програмисти, е искрен и заразителен.
"Във фирмата има една група от 6-7 човека, CSLab, която се занимава с всички начинания в тази насока. С конкурса по програмиране се заехме преди 6 години. Тогава той се провеждаше чрез списанието PC Magazin, само 10 - 20 бяха участницте годишно. Сега, заедно със списанието, го направихме най-силният частен конкурс по програмиране в България.
Две са тайните на успеха на инициативата - прозрачноста и постоянството . Нямаме намерение да се отказваме от конкурса, защото вече над 100 души годишно участват в него.
Почти по същото време си "осиновихме" и онлайн списанието Инфоман, което се пишеше от състезатели по програмиране за състезатели по програмиране. Ние успяхме да го превърнем в най-големия български портал по информатика, предназначен за ученици и преподаватели. CSLab тази година стартира и още една инициатива в Инфоман през тази година "Статии от начинаещи за начинаещи", насочена към тези, което правят първи стъпки в комерсиалното програмиране."
За ИТ бизнеса
"Това е мъжки свят, в който има известно недоверие към жените Не защото жените не са добри, когато решат да се захванат с програмиране, а защото повечето нямат този начин на мислене, а и не им е интересно. Отначало се дразнех от пренебрежението към мен, затова бях амбицирана да се доказвам. После този етап на малко детски ентусиазъм полека - лека отмина В крайна сметка важното е да се наложиш като професионалист, а дали си мъж или жена - няма значение. "
За важните неща в живота
За Елена на първо място са близките, семейството и приятелите, и чак след това идва работата.
Тя обича да пътува, макар, че от работа и бизнес срещи не й остава време да разглежда градовете, които посещава. Затова със смях споделя, че е събрала доста голяма колекция от "нощни" снимки. Особено обича да обикаля Европа с брат си, който е студент по информатика във Франкфурт. "Миналата година решихме да стигнем с кола от Брюксел до Кьолн, но в крайна сметка се озовахме в Антверпен."
Нещата, които я правят щастлива са "Слънцето сутрин, дребните неща, добрите хора, хубавата храна, морето. Когато видя, че това, което сме направили за компанията и за хората, е оценено."
Релаксира по два начина: или спи, или купонясва. Холивудски филм, а после на заведение с приятели, се оказва нейната формула за успешна почивка в края на седмицата. Не обича снобските и чалга-заведенията. Харесва непринудения стил, затова ако не е на работа, забравя за костюмите и високите токчета, защото предпочита маратонките и дънките.
Натъжава се "Когато се опитвам да направя нещо хубаво, за което съм сигурна, че е правилно, а то се критикува и се отхвърля, а после се оказва, че съм била права."
