Йан Ван Дер Оорд: Българският телекомуникационен пазар се вмества в европейските стандарти

Категория: ИТ бизнес
it FORUM
понеделник, 24 Април 2006 0:00ч

Йан Ван Дер Оорд е регионален директор на консултантската агенция A.T. Kearny за България и Сърбия. Завършил е бизнес икономика в университета в Гронинген и е работил за компании като Gorenje и Bertelsmann, а от 2000-та година насам е в екипа на A.T. Kearny.
Как е устроена дейността на A.T. Kearny и къде имате представителства?
Компанията е основана през 1925 г. в Чикаго, а в Европа оперира от 1964-та насам. Най-силно присъствие отчитаме в САЩ, след което в Европа и в Япония. Имаме глобално присъствие с повече от 50 офиса в 35 страни, в които работят около 4 хиляди служители.

Какъв е пазарният ви дял по региони и по-специално в Централна и Източна Европа?
Според анализ на IEDC Bled, A.T. Kearny е пазарен лидер в Централна и Източна Европа за 2005-та година, следвана от Deloitte и McKinsey. В световен план McKinsey е на първо място, а ние се нареждаме на около четвърта позиция. В ЦИЕ стартирахме дейността си в Словения, Хърватска и в последствие – Сърбия и Полша. Наблюденията ми за региона е, че този бизнес наистина се развива и с доста добри темпове.
Най-висок дял имаме в сферата на комуникациите и високите технологии. Там притежаваме около 30% пазарен дял. Други индустрии, в които имаме сериозно присъствие са производството на храни и потребителски стоки, банкиране, застраховане, фармацевтика и транспорт.

В какви аспекти консултирате клиентите си и какво включват услугите?
Нашето продуктово и сервизно портфолио включва консултиране в области като регулаторни и легализационни стратегии, икономическа политика и планиране, развитие на нови продукти, маркетингова стратегия, ресурсов мениджмънт и т.н. Винаги работим в пряк контакт с клиента и се съобразяваме със специфичните особености и техните нужди.
Това, което смятаме за изключително важно и което клиентите оценяват като основно преимущество е, че споделяме финансовия риск с тях –

Какви е стратегията на компанията за България и каква е конкретната причина за посещението ви?
Виждаме в България доста перспективи и залагаме много на локалните си консултанти. Стратегията ни за страната се състои от три компонента. Като начало искаме да засилим връзките си с университетите. Другата част от нашата стратегия е да популяризираме бранда A.T. Kearny в страната, което означава да контактуваме по-активно с медиите и така да накараме бизнесът тук да осъзнае нашата компания като един от лидерите в областта, какъвто тя е. Третата част е да осъществим контакти с индустриите, в които сме силни в световен мащаб, и да водим по-конкретни разговори за бъдещо сътрудничество.
Въпреки че за останалите страни, където имаме присъствие, ИТ индустрията е водеща, в България все още нямаме клиенти представители на този бранш. Ето защо сме тук – искаме да променим този факт.

Има ли някой конкретен клиент от ИТ секторът тук, с който вече имате разговори и който се опитвате да спечелите?
Разбира се сме заинтересовани от мобилните оператори, но все още нямаме конкретни договорености. По-скоро се опитваме да осъществим контакти и се надяваме това да се случи възможно най-скоро.

Споменахте, че целите активна работа с университетите. Какво точно имате предвид?
Презентираме дейността на компанията. Този модел е прилаган в Словения, Хърватска и Сърбия. За тази цел предвиждаме инвестиции и вече имаме подобни стъпки в Американския университет като първи опит. Вече работим с 28 студента там, които обучаваме и включваме в реализирането на конкретни проекти. За нас подобна практика е от изключителна полза, защото това ни помага да намираме добри кандидати за работа. Освен това осъществяваме контакт с хора от съответната страна. Не сме привърженици на тезата, че чуждестранният опит е по-ценен от местния. Т.е. – специалистите трябва да познават добре съответния регион и особеностите му.

Бихте ли споменали някои конкретни клиенти от телекомуникационния пазар, които A.T.Kearny е консултирала?
Сред едни от най-големите ни клиенти са France Telecom, Deutshe Telecom, Vodafone, T-Mobile, Croatia Telecom, Mobilkom Austria, British Telecom, Swisscom и др.

Какво смятате за развитието на българския телекомуникационния пазар у нас през последните няколко години и как изглежда той в сравнение с европейските страни?
Телекомуникационният пазар и в България постига ниво на сатурация. Мобилтел например все още реализира растеж, но губи пазарен дял за сметка на GloBul, а чрез намесата на Vivatel се сформира битка, от която имат полза най-вече клиентите. Ако сравним статистиката и цифрите, то ще стигнем до изводите, че страната ви се вмества в стандартите на европейските пазари. Единствено това не важи по отношение на монополните позиции, които има БТК, но може би и това ще започне да се променя.

Разкажете ми повече за проучване за мобилност Mobinet, което A.T.Kearny прави в 21 страни. Имате ли конкретни данни за България?
Целта на Mobinet е по-скоро да обобщава резултати, които не са фокусирани по страни или региони. Проучването трябва да даде информация на компаниите от телекомуникационния бизнес за това какви са последните тенденции в тази сфера. Това е важно, тъй като говорим за един изключително бързо развиващ се бизнес, който има нужда от проследяване. Да, имаме конкретни данни за вашата страна, но те не са от това проучване.
Последното ни проучване е от 2005-та и показва, че фиксираните мрежи поддържат добри позиции, но все по-осезаемо губят пазарен дял. Разбира се – все по-сериозен става ръстът на мобилните оператори. Засилва се използването на допълнителните услуги чрез мобилните устройства като напримерWeb браузване, даунлоуд, Тази тенденция важи и за трансфера на глас и данни, като най-силно подобна практика е застъпена в Япония, а най-слабо – в Латинска Америка.

Коментари

Добави коментар

Име:

Коментар:


 

PCMagazine Брой 2008-04-17Зелените машини :: С надигащата се вълна от притеснение относно замърсяването на околната среда започват да се произвеждат екологично чисти компютри, както и нови технологии, имащи за цел да намалят опасните химикали и употребата на енергия.