Димитър Геров: Браншът не е толерантен
Категория: ИТ бизнес
it FORUM
понеделник, 22 Май 2006 0:00ч
“Роден съм във Варна, и все още се чувствам варнененец, макар че живея в София вече 19 години. Морето ми липсва. Често се виждам с мои съграждани, които живеят тук. С тях сме стигнали до извода, че ако не е работата, няма какво друго да ни задържа в София.”
Димитър Геров е завършил е математическата гимназия в родния си град. Още тогава започва да се занимава с програмиране, затова съсем логично записва специалност Информатика в СУ “Кл. Охридски”. Както много други, и той не работи по специалността си, но наученото му помага изключително много. “Благодаря на преподавателите си и от средното училище, и от Университета, че ме научиха да мисля логично и да разсъждавам правилно - качества, които помагат, когато човек иска да се изявява като професионален мениджър”, категоричен е Геров.
Започва да работи още в ІІІ курс в стартиращата Ciela, когато един от собствениците на фирмата решава да се насочи към издателска дейност. “През 1992 - 93 г. се занимавахме основно с издаване на нормативната уредба, която по онова време се сменяше доста често. Следващото предизвикателство се появи в лицето на една холандска групировка, която искаше да инвестира в Ciela. Това се случи точно по времето на кризата през 1996 – 97 г., когато бяхме доста рискова държава за инвестиции. Бях назначен за управител на компанията. С това стартирахме и електроннния вариант на Ciela. За първи път в България издадохме електронен бизнес- справочник на CD, матрицата я правихме в Унгария.”
През 1998 г. се оттегля от СИЕЛА и става изпълнителен директор на Рубел, тогава представител на немската фирма за копирна техника UTAX.
Последното предизвикателство е покана за работа в Стемо през 2001 г. Започва като редови търговец, след това се издига до търговски директор на софийския клон. Днес е директор на филиала на фирмата и ръководи екип от 75 души.
Защо обича работата си
Обича работата си заради изключителната динамика, която ИТ бранша предлага от гледна точка на мениджмънта. “Книжният пазар е доста по-регулиран и по-спокоен, живота на продукта е по-дълъг, а и притежаването на авторските права дава сигурност. Докато в ИТ бизнеса животът на продуктите е изключително кратък, а и технологиите се променя непрекъснато, и управлението е доста по –сложно.”
Най- важното в работата на мениджъра
“Професионализмът. Човешките качества в бизнеса са нещо положително, но способността за правилен анализ на ситуацията, преценката рисковете са основни за взимането на правилни решения. Добре е човек да бъде мъдър и да се учи от грешките на другите, а не от своите собствени. За съжаление не винаги успявам в това.”
Според него е важно и да си последователен в действията си. “Ако искаш да постигнеш нещо, и се откажеш при първата трудност, никога няма да постигнеш целта си. Друг важен аспект в работата е фокусът, защото ако правиш много неща едновременно, провалът е гарантиран. Няма как да огрееш навсякъде! Делегирането на права и даването на възможност на хората да се развиват позволява на компанията да се разгърне. Често поради страх, че другите няма да се справят, или че някой ще ги измести, мениджърите се опитват да свършат цялата работа, а това не е възможно и води до загуба на контрол.”
Какво би му се искало да промени в бранша
Според него ИТ браншът не е много толерантен. “Конкурентната борба се води с всички сили и средства, което не е много добре. Може би заради динамиката, или заради силния натиск, тъй като всички големи компании са представени в България, която не е голям пазар. А с влизането в ЕС конкуренцията ще се ожесточи още повече. Българските компании ще са изключително добре подготвени, защото са принудени да оцеляват тук, а това им гарантира, че ще се справят добре в новата среда.”
Свободното време
“Ясно е, че работата никога не свършва, но ако човек разпредели правилно времето си, може да се намери време за всичко.” Той обича да спортува, защото спорта го разтоварва. Кара ски през зимата на Банско, плува, играе тенис, а през лятото се занимава и с подводен риболов, често ходи до край Калиакра, защото природата все още е запазена чиста.
Работата го е водила навсякъде из Европа. Най-много го е впечатлила Прага и Чехия, защото хората там са успели за запазят най- доброто от социализма и да вземат най- доброто от капитализма. Харесва също Рим и Истанбул заради космополитния им характер и колорит. Затруднява се да посочи любимто си място в България, защото за него всичко тук е красиво.
Любимата му книга е “Изкуството на войната” на Сун Дзъ. Обича да ходи на кино, особено в новите модерни киносалони.
Семейството
Разведен е, живее с приятелката си. Има син второкласник, с когото много се гордее. “Никога не съм поставял работата преди семейството, макар тази дилема да стаи пред всеки. И с двете не може да се прави компромис- не може да ощетяваш най - близките си за сметка на работата си, и не може да зарязваш работата си заради семейството си.”
Девиз
“Прави каквото трябва, да става каквото ще”.
