На 12 август 1981 на специална пресконференция в Ню Йорк International Business Machines представя машина, която нарича персонален компютър (IBM PC). Устройството IBM PC 5150 струвало едва $1565 долара и напълно учудило специалистите с архитектурата и възможностите си. Едва ли от IBM са предполагали, че новата им играчка ще е един от важните фактори, които ще оформят културата в световен мащаб през следващите години. Всички разпръснати из домове и офиси персонални компютри, с които сме свикнали толкова много са вдъхновени директно от кутията, представена от IBM преди четвърт век.
Преди персоналния компютър размерите на машините се измервали в стаи, били нужни доста големи и много на брой климатици за да ги охлаждат и 50-60 човека, за да въвеждат информацията и да ги настройват. Персоналният компютър освен че работил по-бързо от тези машини, имал размерите на голям телевизор, който лесно може да бъде побран във всеки нормален дом.
Персонални компютри са съществували и преди излизането на IBM PC - Apple II излиза през 1977, а малко по-късно през 1979 излиза и Atari 800, през 1981 има избор и на други микрокомпютри - PET 2001 на Commodore, TRS-80 Model I на Tandy и CP/M на Digital Research. Разликата между тях и IBM PC е, че са направени с изцяло собствени разработки и части на компаниите. А IBM бързали толкова много, че се наложило да нарушат фирмената политика и да използват чужда технология. Така те взели процесор от Intel и операционна система от Microsoft. Това дало възможност персоналният компютър да бъде клониран, което и станало, след като Columbia Data Products направили своя MPC 1600-1 през 1982 година. Именно възможността за клониране превърнала персоналния компютър като машина и название в стандарт.
Крайният резултат от работата в IBM била симпатична, сива, машина с полегнал корпус. Клавиатурата и мониторът не били вградени, а свързани чрез кабел - нещо много необичайно за тогава. Запаметяването на касета чрез 5.25 инчово флопи се е считало за екстра и за устройството се е заплащало допълнително. Машината била оборудвана с 256 KB RAM памет и работела на 4.77 MHz (над 500 пъти по-бавно от сегашните процесори).
Най-големият принос за успеха на PC стандарта обаче дошъл не благодарение на приличната изработка на машината, а защото всичко било отлично документирано. Именно това дало възможност за успешното клониране и направило по-лесно създаването на софтуер от програмистите.
