Електронното правителство – 2-ро непреработено издание
Категория: ИТ политика
Ася Георгиева
понеделник, 4 Септември 2006 0:00ч
Голямата поръчка е за около 6 млн. лв. и целта й е да завърши първата фаза от изграждането на електронното правителство, което по изискванията на Еврокомисията трябва да предоставя 20 онлайн услуги на бизнеса и гражданите. Втората поръчка - за около 2,5 млн. лв., е за проекта "Пилотна интеграционна среда на система за електронна област". Целта е на общинско и областно ниво да се създаде информационна мрежа между администрациите и други институции - данъчни, НОИ, РДВР. Скандалът започна след отварянето на офертите за първата държавна поръчка, на която бяха поканени и медиите. Може би затова за второто отваряне на 22 август те не бяха известени.
В момента и двете поръчки се обжалват в съда – първата от фирми, а втората от БАИТ. В публичното пространство основният спор се води между БАИТ и МДААР, като развитието му бе широко отразено в медиите. Различни организации застанаха или на едната, или на другата страна.
Но съсредоточени около тези два търга, малко хора се сетиха, че срокът за завършване на 20-те индикативни услуги беше краят на 2005 г. и че първото издание на българското електронно правителство, спрягано главно за 2002-2005 г., ни постави в графата тотално изоставащи въпреки фанфарите, които биеше тогавашният министър на държавната администрация. Създадената специално за целта организация КЦИКУТ с подкрепата на UNDP беше разформирована наскоро с неясен резултат от дейността й. На страниците на в. Политика Славчо Георгиев припомни досегашните патила на електронното правителство: „В края на 2005 изтекоха повечето от сроковете за изпълнение на стратегията за е-правителство. Извън 20-те индикативни услуги за гражданите и бизнеса, развитието на които не е завършено и от една година не е помръднало, останалите над 300 мерки са предимно в областта на изграждане на информационно-комуникационните системи на държавната администрация и съпътстващи ги дейности. Според оценката на експерти едва 10 % от цялата стратегия е изпълнена към декември 2005, а целево финансиране на проекти за електронно правителство не е имало.”
Сега, когато отново темата е гореща, има големи съмнения, че резултатите ще са по-добри. Анри Леви, управител на фирма Фадата, дори се обзаложи с министър Василев от страниците на в. Труд, че след определения в търга срок няма да работи никаква система. Той се обоснова по следния начин: „Нещата са подозрителни, защото няма разумно основание хардуер и софтуер да бъдат сложени в един и същи търг. Това са абсолютно различни неща. Хардуерът го купуваш и инсталираш за 1-2 месеца, докато разработката на софтуер трае години, а ако попадне у некомпетентни, е и с неясен резултат. Справка: Здравната каса или НАП.“
Основните възражения на БАИТ са срещу процедурата на тези търгове, които според асоциацията:
- са направени по един и същ шаблон, като се обявяват едновременно за няколко дейности - доставка на хардуер, системен софтуер, разработване на приложен софтуер и юридически и други услуги;
- детайлно се описва само доставката на хардуер, като се визират определени фирми;
- разработването на софтуер и другите услуги се описват твърде общo,
- така че никой не би могъл да ги оферира и още по-малко да ги разработи
- по съдържанието на тръжното досие.
Възраженията са още относно квалификационните изисквания към кандидатите, написани за „правилните” партньори, методиката за оценяване, проектодоговора, непредвиждащ на практика никакви неустойки поради избраната система на плащане. Изводите от тези възражения са, че идеята на търговете не е електронното правителство, а източването на бюджетни средства.
От МДААР реакциите продължават да са в посока обвинения към БАИТ, че иска да възпрепятства изграждането на електронно правителство поради нарушени интереси на част от фирмите, членуващи в асоциацията. Министър Василев се защити така на страниците на в. Сега: „Едно от обвиненията към мен заради електронното правителство бе защо е написана такава процедура, че водещият от консорциума да бъде чуждестранен изпълнител. Едва ли може да ме припознаете като човек, който е работил против интересите на българския бизнес. Но този проект е от висша сложност, какъвто досега не е бил изграждан в България. Той ще засегне 540 административни структури, 100 000 служители в администрацията и няколко милиона техни клиенти. Затова водещата фирма в консорциумите, които могат да подадат оферти, трябва да бъде от големи световни интегратори на различни системи, които могат да поемат отговорност, че целият проект ще работи.”
Съветът за икономически растеж (СИР) също бе намесен и изслуша на извънредно заседание страните по спорния търг за изграждане на електронно правителство и заяви, че няма правата да се намесва в процедурите за обществени поръчки. Съветът предложи на министъра на държавната администрация да назначи техническа експертиза по оспорената от Българската асоциация за информационни технологии процедура. До този момент (25 август) няма данни това да е направено. СИР още каза, че ще очаква през октомври да му бъде представена и цялостната концепция за е-правителство.
Българската стопанска камара изрази следното становище: „Практиката на няколко държавни администрации по разходване на средства за изграждане на електронно правителство създава условия за корупция. Няма и не е обсъждан проект за е-правителство, не е взето и становището на другите държавни институции, а говорим за интеграционна система.”
От Държавната агенция за информационни технологии са заявили пред СИР, че хардуерната част на търга недвусмислено сочи към определен производител, а софтуерът не е съгласуван с тях.
Сагата обаче продължава. През тази седмица министър Василев обеща отварянето на офертите, а БАИТ – пресконференция. И двете засега не водят към заветната цел – електронно правителство. Но цялата история показва, че има нещо сбъркано в самата система. Да се обвиняват фирмите, че гонят бизнес интересите си, което е тяхната основна функция, изглежда нелепо. Въпреки това и сегашни, и минали победители, както и губещи в търговете са единодушни, че процедурите за обществени поръчки са машина за корупция и източване на пари, която продължава да работи по времето на всички правителства досега. Това, което може да се направи, не е трудно – пред нас са опитът и практиката на редица европейски държави, където тези проблеми са сведени поне до едно поносимо равнище и подобни скандали са по-скоро рядкост. На първо място трябва да се изчистят законът за обществените поръчки и процедурите по прилагането му. Второ, да се направи анализ от комисия, съставена от представители на държавата, бизнеса и обществените организации, на всички досегашни търгове в областта на ИКТ по отношение на тяхната стойност и резултати. Електронното правителство също е инструмент, който има и сериозна антикорупционна функция, и може би това е причината неговото въвеждане да е толкова проблематично. За да стане всичко това обаче, е необходимо едно съвсем друго мислене на ниво държавно управление, което за съжаление на тези географски ширини засега не съществува. Положителното е, че тази отдавна злободневна тема за ИКТ бранша чрез медиите стана широко достояние и предизвиква сериозни дебати. Този „диалог” на доста приповдигнат тон може да се окаже първата лястовичка към някаква промяна, особено на прага на приемането ни в Европейската общност.
