Станислав Костадинов: За да оцелее, всяка фирма трябва да намери уникалното си ноу-хау
Категория: ИТ политика
Мая Бойчева
понеделник, 4 Септември 2006 0:00ч
„В интерес на истината това е ниша, която не е твърде разработена от българските доставчици и където могат да се постигат добри приходи“, обяснява Костадинов. Офисът ще се занимава с избор на продукти, ще следи качеството, ще преговаря с нови доставчици и производители и ще контролира производството на продуктите Privileg – запазена марка на COMPUTER 2000.
Началото
43-годишният мениджър завършва гимназия във Варна. Висшето си образование започва във варненското МЕИ, след което се прехвърля в университета в Дрезден, Източна Германия, специалност „Информационни технологии“. Дипломира се през 1989 г. След падането на Желязната завеса се връща в България, изкарва си виза за Западна Германия и заминава. Започва работа в университета в Дуисбург като научен сътрудник. През 1994 година решава да приключи с научната дейност и да се отдаде на постъпва в COMPUTER 2000 в Мюнхен.
Когато от компанията решават да започнат създаването на дъщерни фирми, Костадинов се завръща в страната и създава българската COMPUTER 2000. В момента фирмата е изцяло негова собственост и е франчайзинг на закупилата германската COMPUTER 2000 TECH DATA.
„Това беше много трудно решение. Бизнесът бе непозната материя за мен и ми костваше страшно много усилия, както вътрешни, така и по отношение на знания и умения, да се превърна от научен сътрудник в търговец. Всичко го постигнах с много четене, настройване, мислене, изпипване на нещата и т.н.“, споделя събеседникът ми.
Въпреки това признава, че не съжалява за своя избор да се върне в родината. „Животът в Германия е много регулиран, но и много скучен. Липсваше ми българската емоционалност“, категоричен е той.
Когато започва бизнеса в България, прави опит да приложи немския начин на работа, но бързо осъзнава, че това е загубена кауза. „Ние имаме съвсем друг манталитет и е необходим различен подход и начин на работа. Това, което пишат в книгите по мениджмънт от англоезични мениджъри и лектори, не може да се прилага тук.“
Според него манталитетът ни трудно позволява един българин да израсне като мениджър. „Ръководителят трябва да е дисциплиниран, точен, да може да мотивира хората, да е отговорен и да гледа в перспектива. А ние по принцип не сме точни, говорим общи приказки, без да сме сигурни дали ще се изпълнят, и затова са много малко българите които са успели да станат мениджъри в международен план. Бизнесът у нас до голяма степен все още се дължи на връзки, а не на един чист, добър мениджърски подход.
Предизвикателството
„Най-голямото ми предизвикателство е задържането на работа на хора, които имат знанията и опита. Това от една страна ме боли, от друга се радвам, че те са се развили и са успели да израснат“, обяснява Костадинов.
Проблемът според него идва от откриването на редица западни представителства, центрове за поддръжка, развойни центрове в последните години. Те поглъщат ИТ кадрите и им дават по-големи заплати. Маржовете, с които българските фирми продават, са сравнително ниски, защото покупателната способност на населението ограничена, конкуренцията е жестока, пазарът - малък. Оттам и фирмите не могат да си позволят високите заплати, които дава например един център за поддръжка, който досега е бил във Великобритания. Той е на мнение, че единственият начин да се устои на конкуренцията е българските фирми да вдигнат маржовете, което ще им позволи и по-високи заплати.
Смята, че малките фирми с по няколко служители постепенно ще фалират, особено след появата на големите вериги магазини като Технополис, Техномаркет и др. Единственият изход е да се преориентират навреме, да намерят нишата, в която да работят, да придобият ноу-хау, което другите нямат, например сервизна дейност, развойна дейност, инсталации, съпорт.
Семейството
От шест години е женен, дъщеря му Илона е почти на шест. От три години съпругата му работи наравно с него във фирмата.
„По-рано се придържах към желязното правило „Не назначавай познати и близки роднини във фирмата, за да не се изпокарате.“ Но тъй като част от моите сътрудници се оказаха нелоялни и нанесоха много щети, бях принуден да потърся близки хора, които да ми помогнат в бизнеса, и се спрях на най-близкия - съпругата ми. Тя има много добри качества и ако беше започнала работа преди десет години, щеше да бъде топмениджър на международно ниво.“
Когато му остане време, хваща баира - обикаля Стара планина, Пирин, Родопите. Два пъти в седмицата гледа да не пропусне и фитнес тренировките.
Не понася лъжата, кражбата, лицемерието. „Това са неща, които много ме ядосват и се старая да не мисля за тях. Радват ме точността, коректността, професионализмът. За съжаление не срещам често хора, които да притежават тези качества...“
